— Множество кораби на северозапад. — Радарният оператор предаде информацията на навигатора, който предаде на бомбардировачите доклад за позицията. Беърът изключи радара си и се спусна надолу, докато свързочниците предаваха доклада за позицията на конвоя. След това всички включиха радарите си.
— Ето ги и бомбардировачите — каза тактическият офицер, когато на екрана се появиха символите. — Пеленг нула-четири-нула, разстояние сто и осемдесет мили.
На мостика старпомът беше нервен както никога през живота си. Сякаш не му стигаше, че му предстоеше въздушно нападение, но и сега той управляваше кораба точно на петдесет фута от борда на „Батълакс“. Двата кораба бяха толкова близо един до друг, че на радарния екран щяха да изглеждат като една цел. На пет мили от тях О’Мали и хеликоптерът на „Батълакс“ също летяха близо един до друг със скорост двадесет възела. Двата хеликоптера бяха включили предавателите си за усилване на радарните сигнали. Обикновено те биха били твърде малки, за да бъдат открити от този вид радар, сега щяха да изглеждат като кораб, който си струва да се атакува с ракети.
Сега въздушните бойни действия бяха придобили елегантността на ръкопашен бой в кръчма. Американските изтребители от бойния патрул край конвоя се насочиха към трите беъра, по първия от които вече беше изстреляна една ракета. Останалите два все още не бяха открили конвоя и нямаше и да го открият, защото завиха на изток, за да се измъкнат. Опитът им се оказа неуспешен. Витловите патрулни бомбардировачи не можеха да избягат от свръхзвуковите изтребители.
Чайка две беше свален първи. Пилотът успя да изпрати доклада си за контакта и получи потвърждение, преди две ракети „Спароу“ да се взривят в близост до него, при което крилото му се подпали. Той заповяда на екипажа си да катапултира и задържа самолета си изравнен доколкото можеше, за да могат да се измъкнат. Минута по-късно той също се измъкна от седалката си и скочи през аварийния люк в пода. Самолетът се взриви пет секунди след като парашутът му се отвори. Пилотът гледаше как самолетът се превръща в огнено кълбо и се чудеше дали нямаше да се удави в океана.
Над него една ескадрила „Томкет“ се насочи към бомбардировачите. Състезанието беше кой да пусне ракетите си първи. Съветските Ту-22 набраха височина на форсаж и активираха своите радари за наземно търсене, за да намерят цели за ракетите си. Заповедите им бяха да открият и да унищожат ескортиращите кораби и те откриха онова, което търсеха на тридесет мили от основния конвой — две точки на радарния екран. Срещу по-голямата точка бяха изстреляни шест ракети, а срещу по-малката — четири.
— Имаме нападение от няколко полка „Бекфайър“, което се провежда в момента при координати четиридесет и пет градуса север, четиридесет и девет градуса запад. — Толанд държеше телекса светкавица в ръка.
— Какво казва COMEASTLANT за това?
— Той вероятно чете същия телекс в този момент. Готов ли си? — попита той летеца изтребител.
— Разбира се, че съм готов!
Телексната машина в ъгъла на стаята започна да трака: „ЗАПОЧНЕТЕ ОПЕРАЦИЯ ДУЛИТЪЛ.“
— Вампир, вампир! Приближаващи ракети.
„Ето, че пак се започва“ — помисли си Морис. Тактическият екран беше по-модерен от този на „Фарис“ и всяка ракета беше маркирана със скоростен вектор, който показваше скоростта и посоката й. Ракетите се движеха ниско над повърхността. Морис вдигна телефона си.
— Капитанът до мостика. Изпълнете маневра за разделяне.
— Мостикът, слушам. Разделяме се — каза Ърнст. — Стоп машини! Пълен назад!
Рулевият дръпна ръчката за управление на газта назад, след което рязко промени наклона на витловите лопати. Корабът тръгна назад. „Рубен Джеймс“ намали скоростта си толкова бързо, че хората на борда му трябваше да се хванат за нещо, за да не паднат. „Батълакс“ се втурна напред и ускори до двадесет и пет възела. Веднага щом се отдалечи на безопасно разстояние, британската фрегата зави рязко наляво, а „Рубен Джеймс“ даде пълен напред и зави рязко надясно.
Всеки съветски радарен оператор, който би имал възможността да види тази маневра, щеше да се възхити на измамата. Изстреляните ракети AS-4 бяха насочени към една цел. Сега целите бяха две и се разделяха. Ракетите разделиха вниманието си поравно межди двете, като към всяка цел се насочиха по три.
Морис наблюдаваше напрегнато екрана си. Разстоянието между неговия и британския кораб се увеличаваше бързо.