— Ракети ни следят! — каза високо ESM операторът. — Няколко търсещи ракетни глави ни следят.
— Пълен дясно на борд, обратен курс. Изстреляйте диполните отражатели!
Всички в CIC подскочиха, когато четирите ракети се взривиха точно над главите им и изпълниха въздуха с алуминиево фолио, създавайки радарна цел за ракетите. Междувременно фрегатата се наклони рязко наляво при завоя. Носовата й ракетна установка се завъртя заедно с нея. Установката вече беше заредена с ракета, която щеше да бъде изстреляна срещу първата руска ракета. Фрегатата пое курс на север, на три мили зад „Батълакс“.
— Готови сме — каза оръжейният офицер. Върху контролното табло на системата за управление на огъня замига лампичката на решението.
Първата от белите ракети SM1 излетя в небето. Тя едва беше напуснала пусковите релси, когато установката се изви в две измерения и пое друга ракета от кръговия магазин, след което се обърна отново и изстреля втора ракета седем секунди след пуска на първата. Цикълът беше повторен още два пъти.
— Това е! — каза О’Мали, когато видя първата димна следа. Той натисна копчето на усилвателя на радарните сигнали. — Брадвичка, изключи предавателя си и се отдели наляво! — Двата хеликоптера включиха двигателите си на пълна мощност и избягаха от зоната. Четири ракети внезапно се оказаха без цели. Те продължиха да се движат на запад в търсене на нови цели, но такива нямаше.
— Изстреляйте още диполни отражатели — заповяда Морис, докато наблюдаваше как се сливат векторите на приятелските и вражеските ракети. CIC се разтърси отново, когато във въздуха се пръсна втори облак алуминиево фолио, който беше понесен от вятъра към приближаващите ракети.
— Все още има ракети, които ни следят!
— Попадение! — възкликна оръжейният офицер. Първата ракета изчезна от екрана, прехваната на шестнадесет мили от фрегатата, но втората продължи да приближава. Първата зенитна ракета, която беше изстреляна, не улучи и се взриви зад нея. Втората също не улучи. Беше изстреляна трета. Разстоянието между фрегатата и вампира беше намаляло на шест мили. Пет. Четири. Три.
— Попадение! Остава само една ракета… отклонява се. Тръгва след отражателите! Преминава към кърмата!
Ракетата се заби във водата на две хиляди ярда от „Рубен Джеймс“. Дори и на такова разстояние експлозията беше внушителна. В CIC настъпи пълна тишина. Мъжете продължиха да гледат втренчено таблата пред себе си, търсейки други ракети, и едва след няколко секунди, когато се увериха, че няма повече ракети, си отдъхнаха малко и един след друг започнаха да поглеждат към колегите си.
— На съвременната война може да й липсва хуманизъм — каза Калоуей, — но това се компенсира от напрежението.
Морис се облегна назад в стола си.
— Или нещо такова. Какво става с „Батълакс“?
— Все още е на радара, сър — отвърна тактическият офицер.
Морис вдигна радиотелефона.
— Браво, тук Ромео. Чувате ли ме? Край.
— Мисля, че сме все още живи. — Перин гледаше тактическия си екран и клатеше удивено глава.
— Някакви повреди?
— Никакви. Брадвичка се връща. И той е добре. Забележително. Виждате ли още нещо да се насочва насам? Ние не виждаме нищо.
— Отрицателно. Изтребителите подгониха бекфайърите извън обхвата на радара. Да се прегрупираме.
— Прието, Ромео.
Морис затвори телефона и погледна хората в CIC.
— Добра работа, момчета.
Матросите в стаята се спогледаха и няколко от тях започнаха да се усмихват. Но това не продължи много. Тактическият офицер вдигна глава.
— За ваша информация, капитане, Иван изстреля една четвърт от ракетите си срещу нас. Доколкото мога да определя, изтребителите са поразили около шест, а „Бънкър Хил“ е свалил повечето от останалите… но имаме улучени една фрегата и три търговски кораба. Изтребителите се завръщат. — Гласът му беше безизразен. — Те докладват, че не са свалили нито един „Бекфайър“.
— По дяволите! — каза Морис. Клопката се беше провалила и той не знаеше защо.
Изобщо не подозираше, че в Сторноуей смятаха точно обратното.
Както при всяка военна операция, и при тази основното бяха комуникациите. Толанд смяташе, че не беше отделено достатъчно време за подготвянето на линиите за свръзка. Радарните самолети на „Америка“ бяха следили съветските бомбардировачи, докато те не бяха излезли от обсега на радарите им. Данните от самолетите се предаваха към самолетоносача, а оттам по спътникова връзка към Норфолк, откъдето по друга спътникова връзка биваха препращани към Нортууд. Боб получаваше своите данни по наземна линия от щабквартирата на Кралския военноморски флот. Успехът на най-важната мисия на НАТО в тази война зависеше от транзистори и телефонни кабели повече, отколкото от оръжия.