Електронните техници нанасяха пеленгите, докато подводниците се приближаваха към целта си. Трябваше да бъдат на точно определено място, преди да изстрелят ракетите си.
— Колко време ни остава, преди да открием огън? — попита старпомът.
— Ще ни кажат — отговори Маккафърти.
Тогава се получи и съобщението от Нортууд, в което часът на атаката се определяше на 16:02 Зулу.
— Вдигни перископа. — Маккафърти завъртя инструмента. Над повърхността бушуваше дъждовна буря, която вдигаше четирифутови вълни. Капитанът сви дръжките на уреда и го прибра. — ESM?
— Много радарни емисии, капитане — отговори техникът. — Отчитам десет различни предавателя.
Маккафърти провери таблото на ракетите „Томахоук“ върху дясната стена на щурмовия център. Торпедните му апарати бяха заредени с две торпеда „Марк-48“ и две ракети „Харпун“. Стрелката на часовника приближаваше 16:02.
— Започнете подготовка за изстрелване.
Капачките на превключвателите бяха свалени и на оръжейното табло светнаха червени лампички; капитанът и оръжейният офицер пъхнаха ключовете си в ключалките на таблото и ги завъртяха; старшината пред таблото на оръжейните системи завъртя ръчката пред себе си наляво. Процедурата по зареждането беше завършена. В носа на подводницата се включиха насочващите системи на дванадесет ракети „Томахоук“. Бордовите компютри получиха инструкции къде щеше да започне полетът на ракетите. Те вече знаеха къде щеше да завърши той.
— Пуск — заповяда Маккафърти.
„Аметист“ не беше в състава на редовния съветски флот. Тази фрегата от клас „Гриша“ се занимаваше с операции по безопасността и екипажът й се състоеше от офицери на КГБ. През последните дванадесет часа капитанът й беше прекарал времето си, като беше нареждал непрестанни спринтове и дрейфове, спускания на хидролокатора, който наподобяваше хеликоптерните, и прослушване по американския, а не по съветския начин. Дизеловите двигатели на кораба бяха изключени и той не създаваше никакви шумове, а профилът й трудно можеше да се забележи на повече от една миля. Фрегатата обаче не беше чула приближаването на американските подводници.
Първата „Томахоук“ излезе над повърхността на Баренцово море в 16:01:58, на две хиляди ярда от съветската фрегата. На наблюдателя му бяха необходими една-две секунди, за да реагира. Когато видя цилиндричната форма да се издига в небето върху ускорителя си на твърдо гориво, стомахът му се сви.
— Капитане! Пуск на ракета от десния борд!
Капитанът изтича на крилото на мостика и с удивление видя как втората ракета излита над повърхността. Той се хвърли обратно в лоцманската кабина.
— Обща тревога! Радиорубката, обадете се в щабквартирата на флота и докладвайте за пуск на вражески ракети в квадрат 451/679 — веднага! Пълен напред! Дясно на борд!
Дизеловите двигатели на фрегатата се включиха с мощен рев.
— Какво, по дяволите, е това? — попита старшият хидроакустик. Подводницата потръпваше всяка секунда при изстрелването на ракетите, но сега… — Хидролокаторното до капитана, имаме контакт по пеленг нула-девет-осем. Дизелов, надводен кораб, звучи като „Гриша“ и е наблизо, сър!
— Вдигни перископа! — Маккафърти завъртя уреда и го включи на пълна мощност. Той видя съветската фрегата, която завиваше рязко. — Решение! Зареди! Надводна цел, пеленг нула-девет-седем, разстояние — той завъртя ръчката на мерника — едно шестстотин. Мамка му, той обръща! Променете го на нула-девет-нула, скорост двадесет. Фрегатата се намираше твърде близо, за да я обстрелва с ракети, но можеше да я атакува с торпедо. — Свали перископа!
Операторът на таблото за управление на огъня вкара няколко цифри в компютъра. На компютъра му бяха необходими единадесет секунди, за да направи нужните изчисления.