Толанд разгледа спътниковите снимки с голям интерес. Спътникът KH-11 беше преминал над Кировск четири часа след ракетната атака и сигналите от него бяха препратени в реално време до командния център на НАТО. От всяка база бяха заснети по три кадъра. Разузнавачът взе един бележник и започна да прави равносметка, като си нареди да не бъде твърде оптимистичен в преценките си. Единствените самолети, които включваше в графа унищожени, бяха онези, от които бяха откъснати или изгорели големи части.
— Според нас там бяха базирани около осемдесет и пет самолета. Струва ми се, че двадесет и един от тях са били напълно унищожени, а още тридесетина — повредени. Самите бази са понесли значителни щети. Единственото нещо, което бих искал да знам, е какви са пораженията на личния състав. Ако сме успели да унищожим и голяма част от наземните екипи, то бекфайърите няма да могат да летят поне една седмица. Руснаците все още имат беджъри, но тези „птички“ имат по-къси крака, а и е по-лесно да бъдат свалени. Играта се променя, адмирале.
Адмирал сър Чарлз Бийти се усмихна. Шефът на неговото разузнаване му беше казал общо взето същите неща.
Прехващачът F-15 премина на височина сто фута над пистата. Докато минаваше покрай контролната кула, майор Накамура направи бавен вираж, след което обърна назад и се приземи спокойно. Беше станала ас! Три бомбардировача „Беджър“ и два спътника! Първата жена ас в историята на американските ВВС. Първият пилот Космически ас.
Тя спря пред укритието, скочи от стълбата и изтича към чакащите я посрещачи. Заместник-командирът на Тактическото въздушно командване беше почервенял от гняв.
— Майоре, ако още веднъж направите такъв номер, ще изритам задника ви от авиацията!
— Слушам, сър. Извинете, сър. — Тя се ухили. Нищо не можеше да й развали настроението в този ден. — Няма да се повтори, сър. Човек става ас само веднъж в живота си, сър.
— Според разузнаването Иван има още един готов за изстрелване RORSAT. Този път руснаците вероятно ще се позамислят, преди да го изстрелят — каза генералът, който вече се беше поуспокоил.
— Намериха ли още „птички“? — попита Зайо.
— Работят по две и може би ще ги получим до края на седмицата. Ако ги получим, следващата ви цел ще бъде техният фоторазузнавателен спътник за реално време. Дотогава техните RORSAT имат абсолютен приоритет. — Генералът се усмихна за секунда. — Не забравяйте да нарисувате петата звезда върху птичката си, майоре.
Те щяха да отплават независимо от обстоятелствата. Унищожаването на съветския RORSAT просто правеше отплаването по-безопасно. Първи в открито море излязоха фрегатите и ескадрените миноносци, които се разгърнаха и започнаха да търсят подводници под чадър от патрулни самолети. След тях отплаваха и крайцерите и самолетоносачите. Последни бяха корабите от Литъл Крийк — „Тарауа“, „Гуам“, „Насау“, „Инчон“ и още двадесет. Флотилията наброяваше повече от шестдесет кораба и се отправи на североизток със скорост двадесет възела. Пътуването им щеше да продължи шест дни.
Дори и при скорост три възела корабът не плаваше добре. Дължината му беше повече от двеста фута и всяка вълна го караше да реагира като кон пред препятствие. Екипажът му беше смесен: нито само военен, нито само цивилен. Корабът беше под командването на цивилните. Военните отговаряха за електронното оборудване. Всички на борда бяха единодушни, че най-невероятното в цялата ситуация бе, че все още са живи.
„Привейл“ беше преустроен кораб за морски риболов. Вместо трал зад кърмата му се влачеше хидролокатор, прикрепен към изпълнен с хидролокаторни сензори кабел с дължина шест хиляди фута. Получените сигнали се обработваха от бордови компютри, след което се изпращаха по спътникова връзка до Норфолк със скорост тридесет и две хиляди бита данни в секунда. Корабът се задвижваше от тихи електродвигатели, а в корпуса му беше инсталирана система „Преъри-Маскър“, за да бъдат заглушени дори и най-малките шумове на машините. Горната му част беше направена от фибростъкло, за да се намали радарната му сигнатура. На практика това беше един от първите кораби стелт и въпреки че, с изключение на една карабина за защита от акули, не носеше никакви оръжия, той беше най-опасната противолодъчна платформа, създавана някога.
„Привейл“ и останалите три кораба от неговия клас кръстосваха Северния Атлантик по големия кръгов маршрут между Нюфаундленд и Ирландия и се ослушваха за шумовете от транзитно преминаващи подводници. Два от корабите вече бяха нарисували върху мостиците си силуети на червени подводници, защото към всеки кораб беше прикрепен по един патрулен самолет „Орион“, а на два пъти съветски подводници бяха имали нещастието да се приближат към корабите. Но работата им не се състоеше в откриването и потапянето на подводници, а да предупреждават намиращи се далеч от тях кораби за опасността.