Капитанът се върна в бойния център.
— Минете вдясно до нула-две-пет.
Рулевият даде пет градуса надясно и плавно изведе подводницата на североизточен курс. При скорост пет възела „Чикаго“ представляваше „дупка в океана“, която не емитираше почти никакъв шум, но и засеченият контакт беше също толкова безшумен. В продължение на няколко минути Маккафърти гледаше как линията на екрана бавно променя формата си.
— Добре, контактът промени пеленга си. Новият му пеленг е три-четири-едно.
— Джо? — обърна се Маккафърти към старпома си.
— Според мен разстоянието е към осем хиляди ярда. Движи се по реципрочен курс, скорост около четири възела.
„Твърде близо — помисли си капитанът. — Въпреки това, явно още не са ни засекли.“
— Да го пипнем.
Торпедото „Марк-48“ беше изстреляно с най-малката му възможна скорост. То напусна апарата и зави на четиридесет градуса наляво, след което се насочи към контакта, последвано от кабелите си за управление, които го свързваха с „Чикаго“. Хидроакустиците насочиха рибата към целта й, докато „Чикаго“ бавно се отдалечаваше от точката на изстрелване. Внезапно главният хидроакустик вдигна рязко глава.
— Засекли са го! Току-що увеличиха мощността на двигателите си. Имам обороти на витло клас „Фокстрот“, скорост петнадесет. Шумове, шумове, току-що наводниха торпедните си апарати.
Торпедото увеличи скоростта си и включи насочващия си хидролокатор. Съветският капитан знаеше, че е засечен, и реагира автоматично, като увеличи скоростта и нареди рязък завой вдясно, след което изстреля самонасочващо се торпедо по пеленга на атакуващата го риба. Най-накрая той спусна подводницата си в дълбокото, надявайки се така да се спаси от торпедото.
Резкият завой създаде във водата мехур — област на турбулентност, която за миг обърка атакуващото „Марк-48“, но торпедото премина през мехура и когато излезе в спокойни води, успя отново да намери целта си. Боядисаното в зелено оръжие се спусна след „Фокстрота“ и я настигна на дълбочина четиристотин фута.
— Пеленгът на съветското торпедо се променя бързо — каза старшият хидроакустик. — Ще ни подмине откъм кърмата — поражение, имаме поражение на целта. — Звукът от експлозията прозвуча в стоманения корпус като далечна гръмотевица. Маккафърти включи чифт слушалки тъкмо навреме, за да чуе трескавите опити на съветската подводница да изпусне баласта и да се изкачи на повърхността. После се чу скърцането на подаващите вътрешни прегради. Маккафърти не можа да чуе последната заповед на съветския капитан. Тя гласеше да бъде пуснат спасителният буй, който се намираше на кърмовия ъгъл на кулата. Буят изплува на повърхността и започна да предава непрекъснато едно и също съобщение. Целият екипаж на подводницата вече беше мъртъв, но спасителният буй показваше на щабквартирата на флота къде беше потопена подводницата и няколко кораба и подводници незабавно се отправиха към указаните координати.
О’Мали дръпна ръчката за управление на колектора и се изкачи на петстотин фута. От тази височина можеше да види северния край на конвоя, който се намираше на югозапад от хеликоптера му. Във въздуха имаше няколко хеликоптера — на някого му беше дошла добрата идея да осигури въздушно наблюдение. Много от търговските кораби превозваха армейски хеликоптери, повечето от които можеха да излетят незабавно. Техните екипажи ги използваха за патрулиране по периметъра на конвоя в търсене на перископи. Хеликоптерите бяха единственото нещо, от което някой подводничар би признал, че се страхува. Процедурата се наричаше ПЛБ „черно небе“. На войниците от целия конвой беше наредено да наблюдават повърхността на океана и да докладват за всичко, което забележат. Така се даваха множество фалшиви тревоги, но за сметка на това се запълваше времето на хората и рано или късно те щяха да забележат истински перископ. Хеликоптерът се придвижи на двадесет мили на изток, преди да започне да кръжи. Екипажът му търсеше вероятна подводница, която беше засечена от пасивния хидролокатор на фрегатата по време на последния дрейф.
— Добре, Уили, пусни един LOFAR — сега, сега, сега!
Старшината натисна едно копче и от страничния панел беше изхвърлен един хидроакустичен буй. Хеликоптерът продължи да се движи напред, пускайки четири буя през интервали от две мили, за да създаде бариера с дължина десет мили. След това О’Мали започна да кръжи в широк кръг, без да сваля очи от океана, докато старшината следеше показанията на хидролокатора.