— Какви са тези неща, които чувам за шкипера, командир? Нали знаеш за нощта преди отплаването ни.
— На мен ми се искаше да се напия и той се оказа достатъчно любезен, за да не ме кара да пия сам. Ти никога ли не си се напивал?
— Не, сър. Аз не пия.
— На какво е заприличал този флот! Поеми управлението за минута. — О’Мали свали ръката си от лоста и оправи шлема си. Шлемът беше нов и той още не беше свикнал с него. — Чуваш ли нещо, Уили?
— Все още не съм сигурен, сър. Дайте ми още една-две минути.
— Добре. — Пилотът хвърли един поглед на таблото с индикаторите, след което продължи да наблюдава повърхността. — Разказвал ли съм ти за онази тридесет и пет футова яхта от състезанието от Бермудските острови до Нюпорт? Тя попаднала в буря и беше почти разбита. Както и да е, екипажът й беше само от жени и когато лодката се обърнала, те си изгубили всичките…
— Шкипер, получавам слаб сигнал на номер четири.
— И бяха адски благодарни, че сме ги спасили. — О’Мали хвана лоста и обърна хеликоптера на северозапад. — И това ли не го правите, господин Ралстън?
— Силното питие увеличава желанието, сър, но намалява способността — отвърна вторият пилот. — Още две мили, сър.
— Той знаел и Шекспир. Може би все още има надежда за теб. Слушам те, Уили.
— Все още слаб на номер четири. Нищо друго.
— Една миля — каза Ралстън, без да сваля очи от тактическия екран.
О’Мали огледа повърхността, търсейки права вертикална линия или малко петно пяна.
— Сигналът от номер четири вече е среден, сър. Започвам да получавам и показания от номер пет.
— Ромео, тук Чук, мисля, че засякохме нещо. Ще пусна още един LOFAR между четвърти и пети. Обозначение — номер шест. Пускам — сега! — Още един буй беше хвърлен от хеликоптера.
— Чук, тук Ромео — обади се диспечерът. — Според нас контактът се намира на север от линията, повтарям, на север.
— Прието, съгласен съм с вас. След минутка ще знаем дали сме били прави.
— Шкипер — намеси се Уили. — Имам среден на номер шест.
— Ромео, тук Чук, ще спуснем потопяемия хидролокатор.
На борда на „Рубен Джеймс“ маркираха позицията на хеликоптера и линията от хидролокаторни буйове.
О’Мали придърпа лоста за управление назад, за да намали скоростта, докато с другата си ръка натисна управлението на колектора леко надолу, докато хеликоптерът не застана неподвижно на петдесет фута над водата. Уили отключи потопяемия хидролокатор и го потопи на дълбочина двеста фута.
— Хидроакустичен контакт, сър. Класифицирам го като вероятна подводница, пеленг три-пет-шест.
— Вдигни купола! — заповяда О’Мали.
Хеликоптерът се издигна и измина една миля на север. След това О’Мали отново спря машината си над водата и отново спусна потопяемия хидролокатор.
— Контакт! Пеленг едно-седем-пет. Звучи като двойно витло, което дава обороти за около десет възела.
— Локализирахме го — каза пилотът. — Да го вкараме в компютъра. — Ралстън вкара цифрите в тактическия компютър.
— Пеленгът се променя, изглежда, че завива наляво — да, завива наляво — потвърди Уили.
— Чул ли ни е? — попита Ралстън.
— Може да е чул конвоя и да е завил, за да определи положението му. Вдигни купола, Уили — заповяда О’Мали. — Ромео, тук Чук, имаме маневрираща цел, класифицираме я като вероятна подводница. Моля за разрешение за откриване на огън.
— Прието, Чук, разрешавам откриване на огън, повтарям, разрешавам откриване на огън.
Пилотът прелетя хиляда ярда на югоизток. Хидролокаторният купол беше спуснат отново и хеликоптерът остана да чака над водата.
— Пак го засякох, сър — каза Уили. — Пеленг три-пет-пет. Пеленгът се променя отдясно наляво, сър.
— Преминава точно покрай нас — каза Ралстън, като погледна тактическия екран.
— Ромео, тук Чук. Класифицираме контакта като положителна подводница и го атакуваме. — О’Мали задържа хеликоптера над водата, докато старшината му докладваше промяната в пеленга. — Започнете процедура за атака.
— Главно оръжие. — Пръстите на Ралстън пробягаха по бутоните. — Избор на торпедо, позиция едно.
— Установете първоначална дълбочина на търсене на двеста и петдесет; избор на курс Змия. — Ралстън въведе данните в компютъра.