— Готов.
— Добре, Уили, приготви се за търсене Янки — заповяда О’Мали. Той имаше предвид търсене с използване на активен хидролокатор.
— Готов, сър. Пеленг към контакта две-нула-нула, променя се бързо отдясно наляво.
— Да го сритаме! — О’Мали прехвърли сигнала от хидролокатора към слушалките на шлема си.
Уили натисна бутона и хидролокаторният предавател изстреля серия от лъчи. Вълновите фронтове на звуковата енергия се отразиха от корпуса на подводницата и се върнаха към предавателя. Контактът рязко увеличи мощността на двигателя си.
— Положителен контакт, пеленг едно-осем-осем, разстояние осемстотин ярда.
Ралстън въведе последните данни в системата за управление на огъня.
— Готов!
Пилотът сложи палеца си върху един бутон от дясната страна на лоста за управление и го натисна. Торпедото „Марк-48“ се откачи от пилоните си и падна във водата.
— Торпедото пуснато.
— Уили, продължавай облъчването. — О’Мали включи радиото си. — Ромео, току-що атакувахме потапяща се двувитлова подводница на приблизително осемстотин ярда от нас, пеленг едно-осем-осем. Торпедото е във водата. Изчакайте.
Торпедото „Марк-48“ беше програмирано за вариант на преследване Змия — серия от вълнообразни криви, които го насочваха на юг. Предупредена от активния хидролокатор на хеликоптера, съветската подводница вече се движеше на максимална скорост и се спускаше в дълбокото, за да избяга от торпедото.
— Чук, тук Ромео, уведомяваме ви, че Брадвичка е на път към вас, в случай че торпедото ви не улучи. Край.
— Прието.
— Засече го! — каза въодушевено Уили, Торпедото беше приближило подводницата и превключи в режим на автоматично търсене. Съветският капитан направи рязък завой, но рибата беше твърде близо до лодката му, за да се подлъже.
— Поражение! Имаме поражение! — Гласът на Уили беше почти толкова силен, колкото и експлозията. Точно пред тях водната повърхност сякаш подскочи, но над нея не се появи нито пяна, нито водовъртеж. Торпедото се намираше твърде дълбоко, за да се получи такъв ефект.
— Добре — каза О’Мали. През всичките години на учения и тренировки той никога не беше изстрелвал бойно торпедо срещу истинска подводница. Звуците от улучената подводница му се сториха най-тъжното нещо, което някога беше чувал. На повърхността се появиха няколко маслени петна. — Ромео, целта е поразена. Кажете на боцмана да се хваща за бояджийската си четка. Ще продължим да кръжим, за да проверим дали няма оцелели. — Предния ден една друга фрегата беше спасила целия екипаж на сваления „Беър“ и руските войници вече бяха на брега, където щяха да бъдат разпитани. Но след тази схватка оцелели нямаше да има. О’Мали продължи да обикаля сектора десетина минути, след което се върна на фрегатата.
— Хрътка, всички ли сте сити и отпочинали? — попита Кучкарник.
— Предполагам, че може да се каже и така. — Едуардс отдавна чакаше това обаждане, но сега, когато го беше получил, то му се струваше твърде застрашително.
— Искаме да патрулирате южния бряг на Хвамсфьордур и да ни съобщавате за всяко раздвижване на руснаците, което забележите. Особено ни интересува град Стиккисхолмур. Това е едно малко пристанище на около четиридесет мили западно от вас. Както и преди, заповедите ви са да избягвате контакти, да наблюдавате и да докладвате. Ясно ли е?
— Прието. С колко време разполагаме?
— Не мога да ви кажа, Хрътка. Не знам. Въпреки това съветвам ви да тръгнете веднага.
— Добре, след десет минути ще бъдем на път. — Едуардс сви антената и прибра радиопредавателя в раницата. — Време е да напускаме този планински курорт, хора. Сержант Никълс?
— Да, сър? — Никълс и Смит се приближиха заедно.
— Инструктиран ли сте за предстоящите събития?
— Не, сър. Заповедите ни бяха да сменим вашата група и да чакаме по-нататъшни инструкции. — Едуардс вече беше разгледал куфарчето с картите на сержанта. Той имаше карти за цялото западно крайбрежие на Исландия; с изключение на зоната на парашутния десант, върху тях не беше отбелязано абсолютно нищо. Разбира се, целта на разузнаването им по брега говореше сама за себе си. Лейтенантът извади една тактическа карта и определи курса им на запад.
— Добре, ще се групираме по двойки. Сержант Смит, поемете челото с някой от новите ни приятели. Никълс, вие с Роджърс покривайте задната врата. И двамата имате радиостанции, а аз ще взема третата радиостанция и ще се придвижвам с останалите от групата. Групите да се държат на такова разстояние, че да се виждат една друга. Доколкото е възможно, ще се придържаме към хълмистия терен. Първото шосе с твърда настилка по пътя ни е на десет мили западно оттук. Ако забележите нещо, залягайте и ми докладвайте. И без геройски изпълнения, става ли? Добре, след десет минути тръгваме. — Едуардс събра екипировката си.