— Пуск сега, сега, сега! — извика О’Мали. Осмият хидроакустичен буй беше изхвърлен от хеликоптера и пилотът направи завой и се насочи обратно на изток.
Този път. О’Мали беше във въздуха от три дълги изтощителни часа и не можеше да се похвали с кой знае какви постижения за цялото това време. Спиране, потапяне, ослушване; спиране, потапяне, ослушване. Той знаеше, че някъде там долу има подводница, но всеки път, когато си мислеше, че я е засякъл, проклетата лодка му се изплъзваше! Как ли успяваше да го направи?
Брадвичка имаше същия проблем, с тази разлика, че неговата подводница беше успяла да обърне играта в своя полза и едва не улучи „Батълакс“. Силната турбулентност от килватера на английската фрегата детонира съветското торпедо зад кърмата, но то се беше приближило твърде много. О’Мали застопори хеликоптера си над водата.
— Спусни купола! — Те останаха над това място около една минута. Нищо. — Ромео, тук Чук. Чувате ли нещо? Край.
— Чук, контактът се изгуби преди малко. Последният ни пеленг беше три-четири-едно.
— Страхотно. Тоя тип само се ослушва кога ще излезете от спринта и моментално намалява мощността си.
— Доста добро предположение, Чук — каза Морис.
— Добре, имам бариера на запад в случай, че реши да се отправи натам. Мисля, че е тръгнал право на юг и сега ще пуснем потопяемия хидролокатор. Край. — О’Мали включи вътрешната връзка. — Чуваш ли нещо, Уили?
— Нищо, сър.
— Приготви се да вдигнеш купола. — Една минута по-късно хеликоптерът отново беше в движение. През следващите двадесет минути потопяемият хидролокатор беше спуснат шест пъти без никакъв успех.
— Още веднъж, Уили. Приготви се да спуснеш. Дълбочина, ъъ, осемстотин фута.
— Готов съм, сър.
— Спусни купола. — О’Мали се намести в седалката си. Външната температура беше умерена, но слънцето правеше от кабината на хеликоптера парник. Първата му работа след завръщането на фрегатата щеше да бъде да се вмъкне под душа.
— Търсене на осемстотин фута, сър — каза старшината. На него също му беше горещо, въпреки че си беше донесъл две студени напитки за полета. — Имам нещо, сър… възможен контакт по пеленг едно-осем-пет.
— Вдигни купола! Ромео, тук Чук, имаме вероятен контакт южно от нас. Отиваме там.
— Чук, нямаме нищо около вас. Уведомяваме ви, че Браво и Брадвичка работят по контакт. Бяха изстреляни две торпеда, но без успех.
„Никой не е казвал, че ще бъде лесно“ — помисли си пилотът. Той прелетя три хиляди ярда и отново спусна хидролокатора.
— Контакт, този път е истински. Задвижване от втори тип, пеленг едно-осем-три.
О’Мали погледна индикатора на горивото. Трябваше да се справи с този контакт възможно най-бързо. Той заповяда вдигане на купола и се премести на още хиляда ярда на юг. Раменете му се напрегнаха под раменните колани. Стори му се, че измина цяла вечност, преди хидролокаторът да достигне зададената дълбочина на търсене.
— Ето го пак, сър, на север от нас, пеленг нула-едно-три. Пеленгът се променя. Сега е нула-едно-пет.
— Вкарай го в компютъра! — Имаха гориво за още тридесет минути. Сега врагът им беше времето. Ралстън натисна бутоните е надпис „Главно оръжие“ и „Избор“.
— Уили, облъчи! — Хидролокаторът изпрати пет лъча за определяне на разстоянието.
— Нула-едно-девет, разстояние деветстотин!
Ралстън въведе дълбочината на търсене и режима на търсене. О’Мали натисна копчето върху лоста за управление и торпедото падна във водата.
Подводницата мина на пълна мощност и зави наляво от хеликоптера, докато торпедото падаше до дълбочина осемстотин фута, преди да започне търсенето. О’Мали се изруга мислено, че беше извършил пуска от лош ъгъл, но за промяна на ъгъла и повторен захват на целта му беше необходимо твърде много време. Той задържа машината си над водата и се заслуша в звуците от слушалките на шлема си, в които се чуваше виенето от витлата на торпедото и ревът на мощните двойни витла на подводницата. Атомната подводница маневрираше трескаво, опитвайки се да обърка преследващата я риба.
— Сега са на един и същ пеленг — докладва Уили. — Мисля, че рибата го захвана — попадение!
Но подводницата не беше убита. Те чуха звука от изпуснат въздух, последван от какофония от механични шумове, съпровождащи движението на контакта на север. Звуците заглъхнаха, когато подводницата намали скоростта си. О’Мали нямаше достатъчно гориво, за да я преследва. Той зави на запад и се отправи към „Рубен Джеймс“.