— Вече го хващаме на три буя — докладва Перин. — Брадвичка заема позиция.
О’Мали гледаше мигащата червена светлина на около три мили от своя хеликоптер. Брадвичка хвърли два дирекционни буя DIFAR и зачака. Контактът премина точно между двата буя.
— Пуск на торпедото! — обяви Брадвичка. Боядисаното в черно торпедо „Стингрей“ падна във водата на половин миля пред преминаващата подводница. О’Мали се приближи и хвърли един буй, за да чуе какво става.
Подобно на американските „Марк-48“, „Стингрей“ не използваше конвенционални перки, което го правеше труднооткриваемо от хидролокаторите на О’Мали и подводницата. Внезапно в слушалките се чу звукът от витлова кавитация. Подводницата включи двигателите си на пълна мощност и зави. След това се чуха корпусни шумове, образувани от промяната на дълбочината при опитите на подводницата да се измъкне от торпедото. Опитите й се оказаха безуспешни. Последва металическият трясък на експлодираща бойна глава.
— Попадение! — извика Брадвичка.
— Спусни купола!
Уили спусна хидролокаторния предавател за последен път. Подводницата изплуваше към повърхността.
— Отново! — зачуди се Ралстън. — Станаха две поред.
— Вкарай координатите в компютъра! Уили, облъчи я!
— Разстояние четиристотин, пеленг едно-шест-три, засичам насочен нагоре доплеров радар.
— Кръгово търсене, първоначална дълбочина на търсене сто.
— Готов — докладва Ралстън.
О’Мали незабавно пусна торпедото.
— Вдигни купола! Браво, рибата не уби целта, току-що пуснахме още една.
— Може да се опитва да излезе на повърхността, за да спаси екипажа си — предположи Ралстън.
— А може и да иска да изстреля ракети. Трябваше да избяга, докато все още имаше възможност да го направи. Аз на негово място бих избягал.
Второто торпедо довърши подводницата. О’Мали се върна право на „Рубен Джеймс“ и остави Ралстън да приземи хеликоптера. Веднага щом колелата на машината бяха прикрепени към палубата, той излезе и тръгна напред. Морис го срещна на пътеката между хеликоптерните хангари.
— Отлична работа, Джери.
— Благодаря, шкипер. — О’Мали беше оставил шлема си в хеликоптера. Потната му коса беше залепнала за главата, а очите го смъдяха от влязлата в тях пот.
— Искам да обсъдим някои неща.
— Не може ли да го направим, докато се къпя и се преобличам, капитане? — О’Мали мина през каюткомпанията и влезе в каютата си. Той се съблече за по-малко от минута и тръгна към офицерските душове.
— Колко килограма изпотяваш в ден като днешния? — попита го Морис.
— Много. — Пилотът натисна копчето на душа и затвори очи, когато студената вода се изля върху него. — Знаеш ли, от десет години разправям, че на 46 му трябва по-голяма бойна глава. Надявам се, че сега онези копелета от оръжейния отдел ще ме послушат!
— Какъв беше вторият контакт?
— Ако трябваше да се обзалагам, щях да заложа на „Папа“. Хидроакустиците свършиха отлична работа. Насочването, което ни даваха, беше страхотно. — Той натисна отново бутона и отново беше залян от студена вода. Минута по-късно О’Мали излезе от кабинката на душа вече с вид на човешко същество.
— Комодорът ще те предложи за някакво отличие. Третият ти Летящ кръст за заслуги, предполагам.
О’Мали се замисли за миг. Първите си два медала беше получил за спасителни операции, а не защото беше убивал хора.
— Кога ще бъдеш готов да летиш пак?
— Какво ще кажеш за след една седмица?
— Обличай се. Ще говорим в каюткомпанията.
Пилотът среса косата си и облече чисти дрехи. Той си спомни последния път, когато жена му беше казала да използва бебешка пудра, за да предпази кожата си от потните, тесни дрехи и колко глупаво беше направил, като й беше отказал само от авиаторска гордост. Дори и след душа по кожата му имаше някои места, които щяха да продължат да сърбят и смъдят. Той отиде в каюткомпанията и намери там Морис, който го чакаше с кана леденостуден сок от хлебарки.
— Убихте една дизелова и две ракетни лодки. Как се държаха? Да сте забелязали нещо необичайно?