— Бяха ужасно агресивни. Онзи „Папа“ трябваше да се откаже и да отстъпи. Чарлито избра по-безопасен път, но и тя беше доста настъпателна. — О’Мали обмисли изказването си, докато пресушаваше първата си чаша сок. — Прав си. Те бяха адски агресивни.
— Повече, отколкото очаквах. Днес те поеха рискове, каквито обикновено не поемат. Какъв е изводът от това?
— Изводът е, че си спечелихме още два дни преднина. Съжалявам, капитане, но точно в момента не съм в състояние за провеждане на дълбоки размишления.
— Иди да си починеш.
Глава тридесет и седма
Състезанието на сакатите
Два часът сутринта. Атаката щеше да започне след четири часа въпреки всички усилия, които той беше положил, за да промени това. Алексеев се беше втренчил в картата, върху която бяха нанесени символи, обозначаващи приятелските части и разузнавателните оценки за силата на врага.
— Горе главата, Паша! — каза Главком-запад. — Знам, че според теб днес ще изразходваме твърде много гориво. Но по този начин ще унищожим и оставащите им запаси от военни материали.
— Те също могат да получат нови запаси.
— Глупости. Техните конвои понесоха тежки загуби, както пише в докладите на нашето собствено разузнаване. Сега от тях идва голяма пратка по море, но флотът ме уведоми, че изпраща всичките си сили срещу конвоя. Пък и във всеки случай конвоят ще пристигне твърде късно.
Алексеев си каза, че шефът му вероятно беше прав. В края на краищата, той беше заел поста си след една изпълнена с отличия войнска кариера. Но все пак…
— Къде ме искате?
— В командния пункт на ОМГ. Не се приближавай повече до фронта оттам.
„Командният пункт на ОМГ“ — помисли си иронично Паша. Първо 20-а танкова дивизия трябваше да бъде оперативно-маневрена група, след това тя трябваше да се състои от две дивизии, след това пък от три дивизии. И всеки път маневрите за пробив не успяваха, така че терминът „оперативно-маневрена група“ вече звучеше като някаква абсурдна шега. Песимизмът му отново го обзе. Резервните формации, които трябваше да се възползват от пробива, се намираха далеч зад фронта, за да могат да се придвижат до онова място, където да бъде постигнат най-голям пробив. Да стигнат дотам, можеше да им отнеме часове. Генералът си напомни, че НАТО беше показал забележителна способност да компенсира внезапните пробиви. Алексеев реши, че не трябва да мисли повече за това, и напусна командния център, повика Сергетов и за пореден път намери хеликоптер, който да го закара на запад. Хеликоптерът щеше да бъде придружен от обичайния ескорт от изтребители.
Използването на изтребители за ескорт на един-единствен излитащ от Стендал хеликоптер беше нещо, което натовските диспечери бяха забелязали отдавна, но не разполагаха с достатъчно единици, за да направят каквото и да било. Този път обаче беше различно. Един контролен самолет AWACS кръжеше над Рейн и наблюдаваше излитането на придружавания от три МиГ-а хеликоптер. Диспечерът за сектора видя два F-4 „Фантом“, които се завръщаха от мисия, южно от Берлин, и им даде вектор на север. Изтребителите летяха ниско над дърветата с изключени радари, следвайки обезопасения транзитен маршрут, използван от съветските самолети.
Алексеев и Сергетов седяха сами в задната част на щурмовия хеликоптер Ми-24. Вътре имаше място за осем пехотинци в пълно бойно снаряжение, така че и за двамата имаше достатъчно пространство, където да полегнат, и Сергетов използва възможността да подремне малко. Ескортиращите МиГ-ове се намираха на хиляда метра над хеликоптера и кръжаха, оглеждайки се за нисколетящи натовски изтребители.
— Шест мили — съобщиха от AWACS-а.
Единият „Фантом“ се издигна, облъчи два МиГ-а с радара си и изстреля две ракети „Спароу“. Другият изстреля две ракети „Сайдуиндър“ по хеликоптера.
МиГ-овете гледаха в грешната посока, когато се чу аларменият звънец за наближаваща опасност. Единият се спусна към земята и успя да избяга от ракетата. Другият се взриви във въздуха, докато оцелелият му колега предаваше предупреждение по радиото. Внезапната поява на ярка светлина над главата му накара Алексеев да премигне изненадано няколко пъти. Когато хеликоптерът зави рязко наляво и започна да пада като камък към земята, генералът стисна здраво колана на седалката си. Машината почти се беше скрила между дърветата, когато ракетата откъсна опашния й ротор. Сергетов се събуди и извика от изненада и уплаха. Хеликоптерът се завъртя около оста си, вряза се в дърветата и подскачайки, измина последните петдесет фута до земята. Главният ротор се разпадна, изпращайки парчета във всички посоки, и плъзгащата се странична врата се откъсна, сякаш беше направена от пластмаса. Алексеев скочи след вратата, повличайки със себе си Сергетов. Инстинктите му още веднъж му спасиха живота. Двамата офицери се бяха отдалечили на двадесет метра от хеликоптера, когато резервоарите се взривиха. Двамата изобщо не видяха фантомите, които необезпокоявани продължиха пътя си на запад.