— Ранен ли си, Ваня? — попита генералът.
— Дори не се напиках. Това означава, че вече съм кален ветеран. — Шегата не хвана място. Гласът на младежа трепереше, както и ръцете му. — Къде сме, по дяволите?
— Отличен въпрос. — Алексеев се огледа. Надяваше се да види светлини, но в цялата страна беше въведено затъмнение, а съветските части бяха научили колко опасно е да включват фаровете си по магистралите. — Трябва да намерим път. Ще вървим на юг, докато стигнем до някое шосе.
— Къде е юг?
— В обратната на север посока. — Генералът посочи към една звезда, след което се обърна и избра друга. — Тази ще ни отведе на юг.
Адмирал Юрий Новиков следеше напредъка на сражението от подземната си щабквартира, намираща се на няколко километра от основната база на флота му. Загубата на основното му оръжие с далечен радиус на действие — бомбардировачите „Бекфайър“ — беше шокираща, но още по-шокиращ беше начинът, по който Политбюро беше реагирало на ракетната атака. Политиците незнайно защо бяха решили, че това означаваше, че съществува възможност за осъществяване на атака с балистични ракети в същия район и никакви аргументи в потвърждение на противното не можеха да ги накарат да променят мнението си. „Като че ли американците ще рискуват ценните си подводници с балистични ракети в тези плитки води!“ — изръмжа мислено адмиралът. Той имаше работа с бързи щурмови лодки — адмиралът беше уверен в това — и беше принуден да ги преследва с половината от средствата си, за да не им позволи да се измъкнат. Той не разполагаше чак с толкова много средства, които да отдели.
Досега войната беше вървяла добре за главнокомандващия Съветския Северен флот. Операцията за завземането на Исландия беше преминала почти идеално — най-смелата съветска атака в историята! Още на втория ден от войната той беше разбил цяла авионосна бойна група — епична победа за неговите сили. Планът му да използва въоръжени с ракети бомбардировачи в комбинация с подводници, за да неутрализира конвоите, беше свършил добра работа, особено след като беше решил да използва бомбардировачите, за да елиминира първо ескортиращите кораби. Загубите на подводници, които беше понесъл до този момент, бяха тежки, но той беше очаквал това. Натовските флоти се бяха упражнявали в противолодъчна борба в продължение на поколения. Нямаше начин да бъдат избегнати загубите. Новиков си призна, че беше направил и грешки. Твърде късно беше започнал систематичните атаки срещу ескортиращите кораби, но пък Москва искаше преди всичко унищожаването на търговските кораби и той се беше съгласил с това „предложение“.
Сега нещата се променяха. Внезапната загуба на бомбардировачите — те нямаше да могат да летят в продължение на няколко дни — го принуждаваше да отдели отлично обучените си за борба с авионосци екипажи на подводници и да ги изпраща срещу конвоите, което означаваше преминаване на натовската бариера от подводници и също водеше до големи загуби. Групата от разузнавателни самолети „Беър“, с която разполагаше, също беше понесла сериозни загуби. „Проклетата война трябваше да е свършила досега“ — помисли си ядосано Новиков. Той разполагаше с мощен надводен флот, който чакаше да ескортира още войници до Исландия, но не можеше да се помръдне, докато не наближеше краят на кампанията в Германия. Той си напомни, че нито един боен план не надживяваше първата среща с врага.
— Другарю адмирал, пристигнаха спътниковите снимки. — Адютантът му подаде кожено дипломатическо куфарче. Няколко минути по-късно пристигна и шефът на флотското разузнаване, придружен от старшия си експерт по разчитане на спътникови снимки.
— О, тук имаме проблем — каза фотоекспертът.
Новиков и сам можеше да види това. Кейовете в Литъл Крийк, Вирджиния, бяха празни. Американската амфибийна група беше отплавала заедно с цяла дивизия морски пехотинци на борда си. Новиков беше наблюдавал с голям интерес прехвърлянето на корабите от американския Тихоокеански флот в Норфолк, но точно тогава и двата му спътника за океанско разузнаване бяха свалени, а разрешението за изстрелването на последния беше задържано. На следващата снимка се виждаха кейовете на самолетоносачите, които също бяха празни.