— Главна ос на атаката? — обърна се генералът към оперативния си офицер.
— За момента не е ясна. Прилича на обща атака…
— Силен натиск, за да бъде открито слабо място — довърши SACEUR вместо него. — Къде са резервните им части?
— Успяхме да идентифицираме елементи от три дивизии южно от Фьолцихаузен, сър. Изглежда, че са части от клас А. Атаката, която се подготвя, вероятно ще бъде проведена най-вече от единици от клас Б.
— Толкова големи загуби ли сме им нанесли? — попита реторично SACEUR. Офицерите от разузнаването му работеха с всички сили да определят нанесените на врага поражения и той получаваше доклада им всяка вечер. Резервните части от клас Б бяха започнали да се появяват на фронта преди пет дни и това го озадачаваше. Той знаеше, че Съветите разполагаха с поне шест подразделения от клас А, които стояха в резерв в Южна Украйна, но нямаше никакви признаци, че тези подразделения се придвижват към фронта. Защо не ги изпращаха в Германия? Защо вместо тях изпращаха запасняци? Той задаваше този въпрос от няколко дни, но единственият отговор, който шефът на разузнаването му можеше да даде, се изразяваше в свиване на раменете. „Не че се оплаквам“ — помисли си той. Двете полеви армии биха били достатъчни, за да разкъсат фронта по цялата му дължина.
— Къде е най-доброто място за контраудар?
— В Спринге имаме две германски танкови бригади, сър. В руската атака, изглежда, са включени две резервни мотострелкови дивизии, като дивизионната им граница се намира ето тук, на десет километра от двете танкови бригади. Германците не са били на фронта от два дни. Не бих казал, че са си отпочинали добре, но…
— Да. — Чинът на SACEUR му даваше правото да прекъсва офицерите си, когато си поиска. — Нека да тръгват.
О’Мали се намираше над фрегатата, след като цяла сутрин беше търсил нещо, което се оказа фалшива тревога. През последните три часа бяха потопени три търговски кораба — единият от торпедо, а останалите от ракети, които бяха преминали през зенитния бараж на конвоя. Ескортът беше подгонил и двете подводници и хеликоптерът на „Гелъри“ беше потопил едната откъм вътрешната страна на конвоя. Корабите наближаваха въздушното покритие на континентална Европа и на О’Мали му се струваше, че тази битка беше спечелена. Конвоят продължаваше пътя си с приемливи загуби. До акостирането му оставаха още тридесет и шест часа.
Кацането беше рутинно и след като се отби до душовете, пилотът отиде до каюткомпанията, за да си налее едно питие и да изяде един сандвич. Там го чакаше Калоуей.
— Приземяването на хеликоптера ви на такъв малък кораб наистина ли е толкова опасно, колкото изглежда?
— Палубата на самолетоносача е малко по-голяма. Нали няма да пишете статия за мен?
— Че защо не? Вчера потопихте три подводници.
О’Мали поклати глава.
— Два кораба, два хеликоптера и допълнителна помощ от останалите кораби от ескорта. Аз просто отивам там, където ме изпратят. Ловът на подводници е сложно нещо. Всички участници в него трябва да работят заедно, ако не искат да изпуснат подводницата.
— И снощи ли стана така?
— Понякога и противникът не прави грешки. Току-що се връщам от четиричасово безуспешно търсене. Може би сме засекли подводница, а може би не. Вчера извадихме голям късмет.
— Тревожи ли ви фактът, че ги потопявате? — попита Калоуей.
— От седемнадесет години съм във флота и още не съм срещал човек, на когото му харесва да убива хора. Ние дори не използваме тази дума, освен може би когато сме пияни. Ние потапяме кораби и се опитваме да се преструваме, че това са просто кораби — предмети, в които няма хора. Не е честно, но ние все пак го правим. По дяволите, та аз едва сега за първи път си върша истинската работа. Досега целият ми боен опит се състоеше от спасителни мисии. До вчера дори не бях стрелял с истинско торпедо по истинска подводница. Не съм мислил достатъчно по въпроса, за да мога да кажа дали ми харесва или не. — Той спря да говори за малко. — Звуците са ужасни. Чуваш въздух под налягане. Ако корпусът бъде пробит на такава дълбочина, внезапната промяна в налягането във вътрешността трябва да предизвика възпламеняване на въздуха и всички на борда изгарят. Не знам дали това е вярно, но някой ми го каза веднъж. Както и… да, чува се скърцане — както при рязко натискане на спирачките на автомобил. Това става, когато вътрешните прегради започнат да поддават. След това се чува шумът от смачкването на корпуса, който наподобява някакъв глух тътен. И това е всичко — току-що са загинали сто души. Не, всичко това не ми харесва кой знае колко.