След пътуването по море, което за американските войници беше продължило сякаш цяла вечност, те преживяха културен шок. Повечето от тях бяха бойци от Националната гвардия, които никога не бяха посещавали Европа. Работниците и регулировчиците на дока бяха твърде изморени, за да покажат каквито и да било човешки чувства, но гражданите бяха научили за пристигането на конвоя и въпреки мерките за сигурност започнаха да пристигат първо на малки групички, а след това и на цели тълпи, за да наблюдават пристигащите подкрепления. На американските войници беше забранено да напускат района на ротите си. След кратки неофициални преговори беше решено на малки делегации да бъде позволено да се срещнат с някои от войниците. Рискът за безопасността беше минимален — телефонните линии до всички натовски пристанища бяха следени зорко — и тази любезност доведе до неочакван резултат. Подобно на бащите и дядовците си, пристигащите американски войници разбраха, че си струва да се бият за Европа. Хората, които толкова често бяха определяни само като заплаха за американските работни места, имаха човешки лица, имаха надежди и мечти, които сега бяха застрашени. Бойците не бяха тук, за да се бият за някакъв принцип, политическо решение или договор на хартия. Те бяха дошли тук, за да се бият за тези хора и за още много други, които с нищо не се различаваха от семействата, които бяха оставили в родината си.
Разтоварването продължи с два часа повече от предвиденото. Някои машини бяха докарани на части, но пристанищните власти и полицията бяха организирали добре пунктовете за сглобяването им. Дивизията тръгна към фронта рано следобед, като поддържаше скорост от петдесет километра в час и се движеше по многолентова магистрала, по която движението беше спряно. На всеки няколко ярда стоеше по някой човек, който махаше на войниците, които проверяваха екипировката си за последен път. Беше дошъл краят на лесната част от пътуването им.
Те стигнаха до върха в четири часа сутринта само за да открият, че тази планина имаше няколко върха. Руснаците се намираха на най-високия, на три мили от тях. Групата на Едуардс можеше да избира между два други върха, всеки от които беше с неколкостотин фута по-нисък от съседния хилядаметров връх. Те избраха по-високия от двата, който се извисяваше над малкото рибарско пристанище Стиккисхолмур и големия, запълнен от скали, залив, който беше означен на картата като Хвамсфьордур.
— Изглежда, че си намерихме добра наблюдателница, лейтенант Едуардс — прецени Никълс.
— Толкова по-добре, сержант, защото аз не смятам да ходя повече. — Едуардс вече беше насочил бинокъла си към източния връх. — Не виждам никакво движение.
— Те обаче са там — каза Никълс.
— Да — съгласи се с него Смит. — Това е абсолютно сигурно.
Лейтенантът се смъкна от хребета и разопакова радиопредавателя.
— Кучкарник, говори Хрътка, намираме се там, където ни искахте. Край.
— Дайте ми точната си позиция.
Едуардс разгърна картата и прочете координатите.
— Според нас на съседния връх има съветски наблюдателен пост. Според картата ми руснаците се намират на около пет километра от нас. Тук имаме добро прикритие и разполагаме с храна и вода за два дни. Можем да наблюдаваме пътищата, които водят към Стиккисхолмур. Всъщност сега времето е ясно и имаме видимост чак до Кефлавик. Не можем да различим нищо, но виждаме полуострова.
— Много добре. Искам да погледнеш на север и да ми кажеш какво виждаш, без да изпускаш и най-малката подробност.
Едуардс подаде антената на Смит, обърна се и насочи бинокъла си към града.
— Така. Теренът е равнинен, но е издигнат над водата, един вид като на полица. Градът е доста малък, може би осем квадратни пресечки. Край доковете има няколко малки рибарски лодки… преброявам девет. Заливът на север и изток от пристанището е запълнен от скали по протежение на четири мили. Не виждам бронирани машини, нито пък някакъв очевиден признак за присъствие на съветски войски. Чакайте… Виждам два джипа, паркирани по средата на улицата, но край тях няма никого. Слънцето все още е ниско над хоризонта и хвърля много сенки. По пътищата не се движи нищо. Предполагам, че това е всичко.