— Много добре, Хрътка. Добър доклад. Уведомете ни, ако забележите съветски войници. Дори ако е само един, искаме да знаем за него. Стойте където сте.
— Някой ще дойде ли да ни вземе?
— Не знам за какво говориш, Хрътка.
Толанд стоеше в CIC и наблюдаваше екраните. Онова, което го безпокоеше най-много, бяха подводниците. На запад от Исландия, в Датския пролив, се намираха осем съюзнически подводници, образуващи преграда, през която малко подводници можеха да преминат. Те получаваха поддръжка от „Ориони“ на ВМФ, действащи от Сондерстрьом, Гренландия, което беше невъзможно преди нанесения върху съветските изтребители в Кефлавик удар. Това затваряше единия възможен вход към Атлантическия ударен флот. Паралелно на курса на флотилията бяха наредени още подводници, които получаваха въздушна поддръжка от базираните на самолетоносача S-3A „Викинг“.
Пентагонът беше пуснал в пресата информацията, че тази дивизия на Морската пехота е на път за Германия, където битката беше напълно равностойна в момента. В действителност формацията от амфибии се намираше на двадесет мили от самолетоносача и се движеше по курс нула-три-девет, на четиристотин мили от истинската си цел.
— Вече не се движим на север — каза Калоуей. Вечерята беше сервирана в каюткомпанията. Офицерите нагъваха последните пресни зелки на борда.
— Мисля, че си прав — съгласи се О’Мали. — Мисля, че вече се движим на запад.
— Защо не вземеш да ми кажеш какво, по дяволите, ще правим. Достъпът ми до спътниковите ви предаватели беше забранен.
— Охраняваме бойната група на „Нимиц“, само че това не е много лесно, когато се движим с двадесет и пет възела. — На О’Мали тази работа не му харесваше. Рискуваха твърде много. Рискът беше част от войната, но летецът не харесваше нито една част на войната. Най-малкото пък риска. „Плащат ми, за да рискувам, а не за да харесвам риска.“
— Ескортът е най-вече британски, нали?
— Да, и какво от това?
— Това е факт, който мога да използвам, за да кажа на хората у дома колко важно…
— Вижте, господин Калоуей, да речем, че изпратите дописката си и тя бъде публикувана в местните вестници. Да предположим, че някой съветски агент прочете разказа ви и го предаде на…
— И как ще направи това? Правителството без съмнение е наложило жестоки ограничения върху всички комуникационни форми.
— Иван си има много собствени комуникационни спътници също като нас. Само на тази малка фрегата разполагаме с два спътникови предавателя. Ти сам ги видя. Колко скъпи мислиш, че са? Не мислиш ли, че и ти можеш да си купиш един и да си го сложиш в задния двор, може би в някой храст? Освен това цялата група е затъмнена. Пълно мълчание в ефира. В момента никой не предава абсолютно нищо.
Морис влезе в каюткомпанията и седна на капитанското място на масата.
— Къде отиваме, капитане? — попита го Калоуей.
— И аз току-що разбрах това. Съжалявам, но не мога да ви кажа. Ще продължим да работим заедно с „Батълакс“ като кърмова охрана на групата на „Нимиц“. Кодовото ни име е „Майк Форс“.
— Ще получим ли подкрепления? — поинтересува се О’Мали.
— „Бънкър Хил“ е тръгнал към нас. Той трябва да презареди магазините си и да се присъедини към „Илюстриъс“. Те ще работят заедно, когато ни настигнат. Ние отново излизаме на външната линия. След четири часа започваме истинска работа по ПЛБ. Въпреки това ще бъде трудничко да поддържаме скоростта на самолетоносача.
Контактите бяха три. И трите се бяха появили в рамките на десет минути. Двата се намираха пред „Чикаго“, вляво и вдясно от носа й. Третият се намираше перпендикулярно на левия й борд. Маккафърти осъзна, че руснаците някак си бяха разбрали за потопените от американската група съветски подводници. Вероятно чрез някакъв радиобуй. Това означаваше, че тактическият му успех беше довел само до привличане на по-голяма опасност за трите американски подводници.
— Хидролокаторното до капитана. Имаме продължителен сигнал от хидроакустичен буй на две-шест-шест. Преброявам три буя, не, четири са.
„Още самолети ли? — зачуди се Маккафърти. — Колективен лов?“
— Какво става? — Каскадният дисплей изведнъж беше изпълнен с линии.
— Сър, имаме три линии от хидроакустични буйове, които се формират в този момент. Там горе трябва да има поне три самолета. Тази е доста близо, изглежда, че ще бъде продължена откъм кърмата ни, може би точно по посока на нашите приятели.