Маккафърти гледаше как всяка минута на екрана се появяваше по един нов сигнал. Всеки сигнал означаваше един съветски хидроакустичен буй и линията се придвижваше на изток, докато другите две растяха по различни азимути.
— Опитват се да ни затворят, старши.
— Така изглежда, сър.
„Всеки път, когато сме унищожавали някой руски кораб, сме им давали указания за местоположението си. Те вече многократно са потвърдили курса и скоростта ни.“ Маккафърти беше върнал подводницата си обратно до падината „Света Ана“. Пътят му към ледения блок имаше широчина сто мили и дълбочина триста клафтера. Но колко съветски подводници имаше там? Хидроакустиците продължаваха да съобщават пеленги за контактите на подводници, докато капитанът гледаше нарастването на линиите от буйове.
— Според мен това е „Провидънс“, сър. Тя току-що увеличи скоростта си… да, вижте тези шумове, тя наистина увеличи скоростта си. Този буй трябва да е точно до нея. Все още обаче не мога да намеря „Бостън“.
Пеленгите на двете подводници пред „Чикаго“ оставаха непроменени. Маккафърти не можеше да изчисли разстоянието до тях, ако или той, или те не направеха някаква маневра. Ако завиеше наляво, щеше да се приближи до третия контакт, което едва ли беше добра идея. Ако завиеше надясно, щеше да избяга от подводницата, която тогава може би щеше да се насочи към „Провидънс“. Ако не направеше нищо, нямаше да постигне нищо, но Дани просто не знаеше какво да направи.
— Още един буй, сър. — Новият буй се намираше между пеленгите на двата съществуващи контакта. Те се опитваха да определят позицията на „Провидънс“.
— Ето я и „Бостън“. Тя е, да, току-що премина покрай един буй. — Една нова ярка линия на контакта се появи внезапно на място, на което допреди малко не беше имало нищо. „Тод току-що увеличи мощността и ще позволи да бъде открит — помисли си Маккафърти. — След това ще се гмурне надълбоко, за да се измъкне.“
„Да погледнем нещата през погледа на руснаците — каза си капитанът. Те всъщност не знаят с какво си имат работа, нали така? Вероятно са се усетили, че подводницата не е само една, но дали знаят колко са? Няма начин да знаят. Значи първо ще искат да подплашат дивеча, преди да стрелят, просто за да разберат какъв е.“
— Торпедо във водата, пеленг едно-девет-три!
Един руски „Беър“ беше стрелял по „Бостън“. Маккафърти наблюдаваше екрана на хидролокатора, докато Симс спускаше лодката си в дълбокото, преследван от торпедото. Той щеше да промени дълбочината и да направи няколко резки промени в курса и скоростта, за да обърка торпедото и да се измъкне. На екрана се появи ярката линия на шумов генератор, която се задържа на постоянен пеленг, докато „Бостън“ продължи да маневрира. Торпедото започна да преследва шумовия генератор. Гонитбата продължи още три минути, и свърши когато рибата остана без гориво.
Сега екранът изглеждаше относително чист. Сигналите от буйовете оставаха. „Бостън“ и „Провидънс“ бяха намалили мощността на двигателите си и бяха изчезнали, но сигналите от съветските подводници също липсваха.
„Какво правят? Какво са намислили? — питаше се капитанът. — Какви са подводниците им? «Танго», трябва да са «Танго». Изключили са електродвигателите си, забавили са скоростта си до пълзене и така са изчезнали от екраните ни. Спрели са да се движат, когато самолетите са засекли «Провидънс» и «Бостън». Те координират действията си със самолетите! Това означава, че трябва да се намира в плитки води и от близостта с повърхността хидролокаторите им не работят добре.“
— Старши, да предположим, че тези два контакта са били „Танго“ и са се движили с около десет възела. Какво разстояние на засичане ни дава това предположение?
— При тези условия на водата… десет до дванадесет мили. Аз обаче бих бил много внимателен при използването на това число, сър.
На север от „Чикаго“ започнаха да се появяват още три редици хидроакустични буйове. Маккафърти отиде до планшета, за да види разположението им. Той предполагаше, че разстоянието между линиите от буйове е две мили и на тази основа изчисляваше разстоянията до подводниците.
— Не се опитват да се крият, а? — отбеляза старпомът.
— Че защо да се крият, след като не им се налага? Да видим дали ще можем да преминем между буйовете.
— Какво правят нашите приятели?