— И за тях ще бъде най-добре да са тръгнали на север. Не ми се иска дори да си помисля какви други средства може да са изпратили руснаците срещу нас. Да минем оттук.
Старпомът даде необходимите заповеди и „Чикаго“ отново започна да се придвижва напред. Сега щяха да разберат дали гумените плочки по корпуса наистина поглъщаха радарните лъчи. Последните пеленги към съветските подводници бяха нанесени на планшета. Маккафърти знаеше, че и руснаците също можеха да се движат прикрити зад вълната от шумове. Когато отново ги засечеше, те щяха да се намират в опасна близост до подводницата му. „Чикаго“ се спусна в дълбокото. Подводницата слезе на дълбочина хиляда фута и се насочи точно към средата между два буя.
Във водата откъм кърмата се появи второ торпедо и Маккафърти направи бърза маневра, за да му избяга, само за да разбере, че то е било пуснато след друга цел или напосоки. Те го чуха да се движи в продължение на няколко минути, след което шумът изчезна. „Идеален начин да се наруши концентрацията на човек“ — помисли си Маккафърти и отново върна подводницата си на северен курс.
С приближаването на „Чикаго“ към буйовете пеленгите към тях се променяха. Двата буя се намираха точно на две мили един от друг, по една миля откъм всеки борд на „Чикаго“, която се промъкна помежду им, придържайки се ниско над дъното. Излъчвателите на буйовете бяха настроени на такава честота, че звуците им можеха ясно да се чуят през корпуса на подводницата. „Също като по филмите“ — помисли си капитанът, докато хората от екипажа му, които не бяха заети с прякото управление на лодката, гледаха към корпуса, като че ли тези звуци го галеха. Ама че ласка. Втората линия се намираше на три мили зад първата. „Чикаго“ зави леко наляво и се насочи към друга дупка.
Сега подводницата се движеше едва с четири възела. От хидролокаторния отсек съобщиха за възможен контакт на север, който незабавно беше затихнал. Може би беше някоя „Танго“, а може би не беше нищо. Въпреки това координатите на контакта бяха нанесени на планшета. На подводницата й беше необходим цял час, за да достигне до втората редица хидроакустични буйове.
— Торпедо във водата откъм левия борд! — извика хидроакустикът.
— Пълен ляво на борд, пълен напред!
Витлото на „Чикаго“ започна да разбива водата, създавайки достатъчно шум, за да бъде засечена от съветския самолет, който беше изстрелял торпедото по възможен контакт. Подводницата продължи да се движи на скорост три минути, ослушвайки се за допълнителни данни от торпедото.
— Къде е рибата?
— Излъчва, сър, но излъчва в обратната посока, пеленгът се променя на юг, отляво надясно, и отслабва.
— Една трета напред, изправи руля — заповяда Маккафърти.
— Второ торпедо във водата, пеленг нула-четири-шест.
— Пълен дясно на борд, пълен напред — заповяда отново Маккафърти. Той се обърна към старпома. — Знаеш ли какво направиха руснаците току-що? Пуснаха торпедо, за да ни накарат да се раздвижим! По дяволите! — „Страхотна тактика, който и да си. Знаеш, че не можем да си позволим да не обърнем внимание на торпедо.“
— Но как са разбрали, че сме тук?
— Може би просто са предположили, може би са имали някаква индикация. След това ние самите им дадохме контакта.
— Пеленг на торпедото нула-четири-едно. Рибата ни облъчва, сър, но не знам дали ни е захванала. Капитане, имам нов контакт по пеленг нула-девет-пет. Звучи като машинен шум, вероятно е подводница.
— А сега какво? — прошепна Маккафърти. Той обърна кърмата си към съветското торпедо и се прилепи до дъното. Хидролокаторът стана абсолютно безполезен, когато „Чикаго“ ускори над двадесет възела. Инструментите обаче все още засичаха излъчването на торпедото и Маккафърти маневрира, за да го остави зад себе си.
— Изкачване! Дълбочина сто фута. Изстреляйте шумов генератор.
— Пълен наклон на плоскостите! — Водолазният офицер заповяда да бъде изпуснат малко въздух от предните балансиращи резервоари, за да подпомогне извършването на маневрата. Изпуснатият въздух и шумовият генератор създадоха огромна турбулентност във водата. Торпедото се спусна след нея и се залута някъде под „Чикаго“. Маневрата беше добра, но същевременно и отчаяна. Подводницата изплуваше бързо и еластичният й корпус се разширяваше с намаляването на налягането върху стоманата. Някъде наблизо имаше вражеска подводница, която вече беше уловила множество шумове от „Чикаго“. На Маккафърти му оставаше само да бяга. Той беше уверен, че другата подводница ще започне да го преследва, а някъде под лодката му имаше самонасочващо се торпедо. Само че Маккафърти не разбираше защо другата подводница изобщо се намираше в зоната. Той нареди скоростта да бъде намалена на пет възела и когато торпедото под него свърши горивото си, обърна подводницата си назад. Следващият му проблем беше намиращата се наблизо съветска подводница.