— Той трябва да знае къде се намираме, шкипер.
— Точно така, старпом. Капитанът до хидролокаторното, започнете янки търсене! — И двете страни използваха необичайна тактика. — Огневият разчет, готови за стрелба, ще се наложи да действате бързо.
Мощният, но рядко употребяван активен хидролокатор в носа на „Чикаго“ облъчи водата с нискочестотни енергийни импулси.
— Контакт, пеленг нула-осем-шест, разстояние шестстотин!
— Заредете!
Три секунди по-късно стоманеният корпус на „Чикаго“ започна да вибрира от вълните на съветския хидролокатор.
— Заредено! Готови за стрелба с апарати трети и втори.
— Сравнете пеленгите и стреляйте! — Торпедата бяха изстреляни в рамките на няколко секунди едно след друго. — Прекъснете кабелите. Потапяне! Дълбочина хиляда фута, пълен напред, пълен ляво на борд, нов курс две-шест-пет! — Подводницата зави рязко и се стрелна на запад, докато торпедата й се насочваха към целта си.
— Шумове — торпеда във водата при кърмата, пеленг нула-осем-пет.
— Търпение — каза Маккафърти. „Не очаквахте да направим точно това, нали?“ — Добра работа, управление на огъня! Ние стреляхме една минута по-рано от противника. Скорост?
— Двадесет възела и нараства, сър — отвърна рулевият. — Преминаваме четиристотин фута, сър.
— Хидролокаторното, колко риби ни преследват?
— Поне три, сър. Сър, нашите риби облъчват. Според мен са захванали целта.
— Старпом, след няколко секунди ще обърнем и ще променим дълбочината. Когато го направим, искам да изстреляш четири шумови генератора през интервал от петнадесет секунди.
— Слушам, капитане.
Маккафърти застана зад рулевия. Матросът беше навършил двадесет години предишния ден. Индикаторът на руля беше в средата, плоскостите имаха ъгъл от десет градуса надолу и подводницата преминаваше петстотинте фута. Индикаторът на скоростта вече показваше тридесет възела. Нормата на ускорение намаляваше, докато подводницата приближаваше максималната си скорост. Дани потупа момчето по рамото.
— Сега. Вдигни плоскостите с десет градуса и дай двадесет градуса дясно на борд.
— Слушам, сър!
Разтърсването на корпуса показа, че американските торпеда бяха улучили целта си. Всички подскочиха или се свиха — та нали и тях ги преследваха вражески торпеда. Маневрата на „Чикаго“ създаде голям мехур във водата и старпомът го запълни с четири шумови генератора. Малките контейнери с газ изпълниха турбулентната среда с мехурчета, които имитираха звука на целта. „Чикаго“ продължи да се движи на север. Подводницата мина точно под един буй, но руснаците решиха да не изстрелват ново торпедо, за да не попречат на вече изстреляните.
— Пеленгът на всички контакти се променя, сър — докладва хидроакустикът.
Маккафърти си пое въздух.
— Една трета напред.
Рулевият завъртя ръчката на телеграфа. Машинното отделение изпълни незабавно командата и подводницата за пореден път намали скоростта си.
— Ще се опитаме да изчезнем отново. Те вероятно не са сигурни кой кого е убил. Ще използваме времето, за да слезем до дъното и да пропълзим на североизток. Добра работа, хора, този път беше доста напечено.
„Дяволски изморителен ден — помисли си капитанът. — Те не могат да ни атакуват непрекъснато по този начин. Трябва да отстъпят и да преосмислят тактиката си.“ Маккафърти беше запомнил картата наизуст. До ледения блок оставаха още сто и петдесет мили.
Глава тридесет и девета
Бреговете на Стиккисхолмур
Най-после бяха успели да отблъснат контраатаката. „Това е точната дума — каза си Алексеев — ние я отблъснахме.“ Германците се бяха оттеглили по своя воля след като бяха намалили силите на настъпващите съветски войски наполовина. Победата се състоеше от нещо повече от завладяването на бойното поле.
Ставаше все по-трудно и по-трудно. Береговой се беше оказал прав в твърдението си, че да се координира една битка в движение е много по-трудно, отколкото от неподвижен команден пункт. Дори и една толкова проста задача като разгръщането на необходимата карта в претъпкания команден бронетранспортьор беше истинско сражение с времето и пространството, а за осемдесет километра фронт бяха необходими твърде много тактически карти. Контраатаката беше принудила генералите да придвижат една от ценните си резервни формации от клас А, която беше пристигнала тъкмо навреме, за да види как германците отстъпват след като бяха разбили тиловете на три мотострелкови дивизии от клас Б, предизвиквайки паника сред хилядите запасняци, които се опитваха да се преборят с остарялата си екипировка и които не си спомняха много неща от обучението си.