— Защо се изтеглиха? — попита Сергетов своя генерал.
Алексеев не отговори. Това беше добър въпрос и той самият вече си го беше задал поне половин дузина пъти. „Причините вероятно са две“, казваше си той. „Първата е, че вероятно не са разполагали с достатъчно сили, за да продължат контраатаката и е трябвало да се задоволят с объркването на нашата атака. Втората причина вероятно е, че централната ос на нашата атака почти беше достигнала Везер и те може да са получили заповед да се изтеглят, за да се справят с тази възможна криза.“ Началникът на разузнаването на армейската група се приближи до генерала.
— Другарю генерал, получихме обезпокоителен доклад от един от разузнавателните ни самолети. — Офицерът предаде съдържанието на краткото радиосъобщение от нисколетящия разузнавателен самолет. Контролът на въздушното пространство от страна на НАТО беше нанесъл огромни поражения на тези толкова важни самолети. Пилотът на този МиГ-21 беше видял голяма колона съюзнически бронирани машини по магистрала Е8 южно от Оснабрюк и беше докладвал за нея преди да изчезне от ефира. Генералът незабавно вдигна радиотелефона за връзка със Стендал.
— Защо тази информация не ни беше предадена веднага след като сте я получили? — попита Алексеев началника си.
— Докладът не беше потвърден от втори източник — отвърна Главком-запад.
— По дяволите, ние знаем, че американците са стоварили подкрепления в Льо Хавър!
— И те не могат да пристигнат на фронта преди утре. Кога ще преминете на другия бряг на Везер?
— В момента имаме части на брега на реката при Рюле…
— Тогава придвижете понтонните си части там и ги прехвърлете на другия бряг!
— Другарю, на десния ми фланг все още цари безпорядък, а получихме и този доклад за възможна вражеска дивизия, която се формира точно на този фланг!
— Вие мислете как да прекосите Везер, а аз ще мисля за тази дивизия фантом! Това е заповед, Павел Леонидович!
Алексеев затвори телефона. „Той има по-добра представа за цялостното положение“, каза си Паша. „Веднъж да прекосим Везер и на повече от сто километра пред нас вече няма да има сериозно препятствие. След преминаването на река Везер можем да влезем в Рур, промишленото сърце на Германия. Ако го унищожим, или дори ако само го застрашим, то може би германците ще потърсят по-бързо политическо решение и ние ще сме спечелили войната. Точно това иска да ми каже той.“
Генералът погледна картите си. Скоро водещият полк щеше да се опита да прехвърли войници на отвъдния бряг на реката при Рюле. Един понтонен полк вече беше на път за там. Алексеев беше получил заповед и трябваше да я изпълни.
— Започнете придвижването на ОМГ.
— Но десният ни фланг! — протестира Береговой.
— Ще трябва да се оправи сам.
SACEUR все още беше загрижен за доставките за фронта. Той беше принуден да поеме твърде голям риск като беше дал най-голям транспортен приоритет на бронираната дивизия, която сега наближаваше Спринге. Контейнеровозите, които бяха натоварени с муниции, резервни части и милиони други специализирани артикули, едва сега изпращаха товарите си към фронта. Най-голямата му резервна формация, танковата му група, трябваше да се присъедини към две германски бригади заедно с останките от 11-и брониран кавалерийски полк, който въпреки името си някога също беше имал числеността на бригада, а сега се състоеше едва от два батальона уморени мъже.
Положението с доставките все още беше критично. Много от подразделенията му на фронта разполагаха със запаси за само четири дни, а за получаването на пристигналите доставки щяха да бъдат необходими два дни и то ако всичко вървеше идеално. Една такава малка разлика може би би била приемлива за мирновременно учение, но не и сега, когато на косъм висяха съдбите на хора и нации. И въпреки това, какъв друг избор имаше той?