Командирът на изтребителната група беше майор, който имаше три въздушни победи и който се беше научил на предпазливост по трудния начин. Той вече беше свалян един път. Американците бяха вкарали полка му в капан веднъж и той нямаше намерение да им позволи да повторят това. Ако това беше истинско нападение, а не опит да се отвлече вниманието на останалите на Исландия изтребители, то как можеше той да разбере? Майорът взе решение. По негова заповед изтребителите излетяха, изкачиха се на двадесет хиляди фута и започнаха да кръжат над полуострова, като пестяха горивото и не се отдалечаваха от сушата, където се намираха под прикритието на зенитно-ракетните си батареи. Те бяха упражнявали тази тактика внимателно през изминалите няколко дни и бяха уверени, че ракетните разчети можеха да различат вражеските от приятелските самолети. Когато набраха височина, на радарите им се появиха още няколко американски „Хоукай“, разположени на изток и на запад от тях. Информацията беше предадена в базата с молба за удар с бомбардировачи „Бекфайър“. В отговор се получи молба да бъдат определени местоположението и съставът на американската флотилия. Командирът на базата не си направи труда да предаде отговора. Командирът на изтребителната група изруга. Американските разузнавателни самолети бяха приоритетни цели и се намираха в обсега му. Ако разполагаше с цял полк, той сигурно щеше да се изкуши и да ги нападне дори и с риск от загуби от придружаващите ги изтребители, но майорът беше сигурен, че американците се надяваха, че той ще постъпи точно по този начин.
Първи дойдоха „Интрудърите“, които се появиха ниско над върховете на дърветата от юг със скорост петстотин възела. Под крилата им бяха окачени ракети „Стандарт-АРМ“. На голяма височина зад тях летяха още изтребители „Томкет“. Когато изтребителите минаха покрай своите радарни самолети, те облъчиха кръжащите МиГ-ове с радарите си и започнаха да изстрелват по тях ракети „Феникс“.
Съветските изтребители не можеха да не им обърнат внимание. Те се разделиха на звена от по два самолета и се разпръснаха, насочвани от наземните си радарни диспечери.
На тридесет мили от базата, малко извън обсега на зенитно-ракетните установки, „Интрудърите“ набраха височина и всеки от тях изстреля по четири ракети, които се насочиха към търсещите радари на руснаците. Съветските радарни оператори бяха изправени пред труден избор. Те можеха да оставят радарите си включени, при което беше почти сигурно, че ще бъдат унищожени, или пък да ги изключат и да намалят тази вероятност, но да загубят напълно контрола върху въздушната битка. Те избраха компромисен вариант. Командирът на ПВО им заповяда да включват и изключват радарите си през произволни интервали от време, като се надяваше така да обърка приближаващите ракети без да губи контрола над въздушния бой. Времето за полет на ракетите беше малко повече от минута и повечето от радарните разчети предпочетоха да изтълкуват заповедта по най-благоприятния за тях начин като изключиха системите си и ги оставиха изключени.
Фениксите пристигнаха първи. Съветските пилоти вече не можеха да бъдат насочвани от земята, но продължиха да маневрират. По един МиГ бяха изстреляни четири ракети и той успя да избяга от две, само за да се натъкне на трета. Командващият групата майор ругаеше невъзможността си да отвърне на огъня докато обмисляше ефективен начин за противодействие.
След това се появиха ракетите „Стандарт-АРМ“ Руснаците имаха три радара за въздушен поиск и още толкова за управление на огъня на зенитните комплекси. Всички те бяха включени веднага след подаване на сигнала за тревога и бяха изключени след засичането на американските ракети. Това обаче заблуди само отчасти връхлитащите „Стандарт-АРМ“, тъй като техните насочващи системи бяха конструирани така, че да запомнят местоположението на изключил се радар и сега те се насочиха към запаметените позиции. Два от радарите бяха унищожени напълно, а други два повредени.
Командващият американското нападение беше раздразнен. Руските изтребители не реагираха според очакванията. Те не бяха излезли от прикритието си дори и след появата на „Интрудърите“, а той беше разчитал да ги подмами към скритите в засада ниско над земята свои изтребители. Но сега съветските радари бяха извън строя и той издаде следващата си заповед. Три ескадрили F/A-18 „Хорнет“ се появиха от север, летейки ниско над земята.