— Вие ли сте Хрътка?
Едуардс отвори очи с огромно усилие. Над него стоеше някакъв черен мъж.
— Кой сте вие.
— Сам Потър. Лейтенант от разузнавателния отряд на Втора група. Вие сте Хрътка, нали? — Той се обърна. — Пратете санитар тук!
— Всичките ми хора са ранени.
— Работим по въпроса. Ще ви изведем оттук след пет минути. Дръж се, Хрътка. Трябва да свърша малко работа. Добре, момчета, — извика той. — Да проверим руснаците. Ако намерите някой жив, разкарайте го от тази скала!
— Майкъл? — Едуардс беше все още объркан. Лицето й беше точно над неговото когато той загуби съзнание.
— Кой, по дяволите, е този тип? — попита лейтенант Потър след пет минути.
— Щабен плъх. Той обаче се справи много добре — отговори му Смит.
— Как стигнахте дотук? — Потър даде знак на радиста.
— Вървяхме пеша по целия шибан път от Кефлавик дотук, сър.
— Доста път сте били, сержант. — Потър беше впечатлен. Той даде кратка заповед по радиото. — Хеликоптерът идва насам. Предполагам, че и дамата също ще дойде с нас.
— Да, сър. Добре дошъл в Исландия, сър. Очаквахме ви.
— Погледни натам, сержант. — Потър посочи на запад. На хоризонта се виждаше редица сиви петна, които се отправяха на изток към Стиккисхолмур.
Маккафърти беше уверен, че те все още бяха там — но къде? След унищожаването на последната „Танго“ контактът с останалите две съветски подводници не можа да бъде възстановен. Маневрите му бяха възнаградени с осем часа на относително спокойствие. Съветските ПЛБ самолети все още бяха във въздуха над повърхността и все още хвърляха своите буйове, но нещо се беше объркало и те вече не бяха толкова близо до подводницата. На Дани му се наложи да маневрира едва четири пъти, за да се измъкне. В мирно време това беше много, но след последните няколко дни му приличаше на ваканция.
Капитанът беше използвал възможността да си почине и да даде почивка на екипажа си. Въпреки че целият екипаж с благодарност би приел да бъде оставен да лежи по койките цял месец, шестте часа сън, които получиха, имаха ефекта на чаша вода за човек посред пустиня — достатъчно, за да им позволят да издържат още малко. А на тях наистина не им оставаше много — до назъбения ръб на ледения блок имаше още само сто мили. Шестнадесет часа път.
„Чикаго“ се намираше на около пет мили пред останалите две американски подводници. На всеки час Маккафърти маневрираше и поемаше курс на изток, за да позволи на буксирния си хидролокатор да засече точното им местоположение. Беше трудна задача — дори и на това разстояние, да бъдат засечени „Бостън“ и „Провидънс“ не беше никак лесно.
Той се питаше какво ли си мислеха руснаците. Тактиката на заграждане на екипите Кривак-Гриша се беше провалила. Те бяха научили, че беше едно нещо да използват тези кораби за бариерни операции срещу групата „Клавиатура“, но съвсем друго — да преследват подводница, носеща оръжия с голям радиус на действие и разполагаща с компютърно управление на огъня. Тяхната зависимост от активните хидроакустични буйове беше намалила ефективността на техните самолети за ПЛБ, а единственото нещо, което почти беше свършило работа — поставянето на дизелова подводница между две линии хидроакустични буйове и подплашване на целта към движение с пуснато напосоки торпедо — също не се беше оказало достатъчно ефективно. „Да благодарим на бога, че не знаеха колко близо бяха до успеха с тази си тактика“ — каза си Маккафърти. Техните подводници от клас „Танго“ бяха забележителни противници — тихи и трудни за откриване — но руснаците все още плащаха за лошите си хидролокатори. В крайна сметка Маккафърти беше изключително уверен в себе си.
— Е? — обърна се той към картографа си.
— Изглежда, че както и преди се движат на около десет хиляди ярда зад нас, сър. Мисля, че тази тук е „Бостън“. Тя маневрира много повече от другата. Тази тук е „Провидънс“ и се движи почти направо.
— Десет градуса ляво на борд, нов курс три-пет-пет — заповяда капитанът.
— Слушам, десет градуса наляво, нов курс три-пет-пет.
— Много добре. — Дани отпи горещо какао от чашата си. „Чикаго“ зави бавно на север. Инженерният разчет в разположеното на кърмата машинно отделение следеше показанията на инструментите, докато реакторът даваше точно десет процента от мощността си.