— Какво можеш да ми кажеш за този?
— Започва да ми прилича на реактор от Тип-2, новата модификация. Може да е „Виктор-III“. Дайте ми още няколко минути и ще ви кажа със сигурност, сър. Колкото повече го приближаваме, толкова по-ясно го чувам.
— Мощност?
— Доста ниска, сър. Преди десет минути си мислех, че ще мога да преброя оборотите на витлото му, но не се получи. Вероятно просто дрейфува.
Маккафърти се облегна на вертикалната преграда, която разделяше отсека от чудовищния компютър, който се използваше за обработка на сигналите. Линията върху каскадния екран, която показваше уникалния честотен модел на машините на „Виктор-III“, беше мъглива, но се стесняваше. Три минути по-късно тя представляваше доста контрастен вертикален светлинен лъч.
— Капитане, сега мога да нарека цел „Сиера-2“ съветска подводница клас „Виктор-III“.
Маккафърти се върна в залата за управление.
— Разстояние до цел „Сиера-2“?
— Четиринадесет хиляди и петстотин ярда, сър.
— Решението е заредено, сър — докладва оръжейният офицер. — Готови за стрелба с първи апарат. Първи апарат е наводнен, външната врата е затворена.
— Десет градуса дясно на борд — каза Маккафърти. „Чикаго“ се обърна така, че да открие приготвеното си за стрелба торпедо. Капитанът погледна дълбокомера: двеста фута. След изстрела щеше да завие бързо на изток и да се потопи на хиляда фута. Подводницата се обърна бавно със скорост шест възела; пеленгът към целта беше три-пет-едно, а централните торпедни апарати на „Чикаго“ бяха насочени малко встрани от централната линия на подводницата. — Решение?
— Заредено!
— Отвори външната врата. — Старшината на пулта за управление на торпедото натисна съответния бутон и изчака лампичката да промени цвета си.
— Външната врата е отворена, сър.
— Сравнете пеленгите и стреляйте! — Седемхилядитонният корпус на „Чикаго“ потрепери при пуска на торпедото.
— Първи изстрелян, сър.
Маккафърти даде заповеди за променяне на курса и дълбочината и увеличаване на скоростта до десет възела.
„Поредното упражнение в търпение. Кога ли руснакът ще чуе приближаващата го риба?“ Това торпедо се движеше на малка дълбочина и Маккафърти се надяваше, че шумовете от двигателя му щяха да бъдат заглушени от шумовете на повърхността. „Каква е прецизността на хидролокатора на «Виктор»?“, чудеше се той.
— Една минута. — Оръжейният офицер държеше хронометър. Със заложената скорост торпедото „Марк-48“ изминаваше хиляда и триста ярда в минута. До целта оставаха около десет минути. На Маккафърти му се струваше, че е зрител на някакъв перверзен спорт. Само че те не се опитваха да отбележат точки. — Три минути. Седем минути до целта.
„Чикаго“ изравни на хиляда фута и капитанът нареди скоростта да бъде намалена на шест възела. Той вече имаше заредени решения за останалите две цели, но трябваше да изчака.
— Пет минути. До целта остават пет минути.
— Хидролокаторното до капитана, цел „Сиера-2“ току-що увеличи мощността си. Чувам кавитационни шумове, оборотите на витлото показват скорост от двадесет възела и се увеличава.
— Включете рибата на пълна скорост — заповяда Маккафърти. Торпедото ускори до четиридесет и осем възела и започна да изминава по хиляда и шестстотин ярда в минута.
— Целта завива на изток, оборотите на витлото й дават тридесет и един възела. Чувам странен сигнал откъм кърмата на целта, сър. Пеленгът на целта вече е три-пет-осем. Новият сигнал е на три-пет-шест.
— Шумов генератор?
— Не звучи така. Това е нещо различно и звучи особено… не е никси, но е нещо от този род, сър. Целта продължава да завива, сър, пеленгът й вече е три-пет-седем. Според мен минава на реверсивен курс.
— Изкачване на двеста фута — каза капитанът.
— Какво прави тоя, по дяволите? — каза старпомът, докато подводницата отново се издигаше към повърхността.
— Сър, новият сигнал маскира целта — обяви хидроакустикът.
— Рибата е в активен режим, сър.
— Ако е пуснал примамка, значи я е сложил между себе си и рибата — каза тихо Маккафърти. — Управление на огъня, искам още една риба срещу цел „Сиера-2“ и промяна в решението за „Сиера-1“.