— Изгубихме я преди три часа, сър. Преди да изгубим контакта, тя се движеше на пълна скорост по постоянен североизточен пеленг. След това избледня и повече не се появи, сър.
— Каква е вероятността да се е скрила зад леда и да ни причаква?
— Ако е така, ние ще я засечем, преди тя да ни чуе, сър. Ако се движи, двигателите й емитират множество средно– и високочестотни шумове — обясни главният хидроакустик. Маккафърти знаеше всичко това, но искаше да го чуе отново. — Емитираните от леда нискочестотни шумове й пречат да ни засече отдалеч, но ние би трябвало да я засечем на голямо разстояние, ако се движи. — Капитанът кимна и напусна отсека.
— Старпом, ако ти караше онази „Алфа“, къде щеше да отидеш?
— У дома! — Старпомът се усмихна. — Руснакът трябва да знае, че наоколо има поне две лодки. Това му дава много малки шансове в евентуален бой. Ние осакатихме едната „Виктор“, а „Бостън“ вероятно е унищожила другата. Какво ще си помисли капитанът на алфата? Иван е смел, но не е луд. Ако има поне малко ум в главата си, капитанът й ще докладва, че е изгубил контакт и ще остави нещата така.
— Не съм съгласен. Той се измъкна от нашата риба, а вероятно и от тази на „Бостън“ — каза тихо капитанът.
— Може и да сте прав, шкипер, но хидролокаторът е чист.
Маккафърти нямаше как да отрече този факт.
— Ще внимаваме много, докато се приближаваме до леда.
— Съгласен, сър. Ние и без това сме си достатъчно големи параноици.
Маккафърти не беше съгласен с това заключение, но не знаеше защо. „Какво ми убягва?“
Позицията, която имаха за ръба на ледения блок, беше стара. Теченията и вятърът вероятно бяха преместили леда на няколко мили на юг, когато увеличаващите се летни температури бяха отслабили дебелия бял покрив на океана.
Планшетът показваше, че „Бостън“ се намира на петнадесет мили на изток от „Чикаго“, а „Провидънс“ — осем мили на югоизток. До леда оставаха още три часа. Още осемнадесет морски мили, а може би дори и по-малко, и щяха да бъдат в безопасност. „Защо пък там да трябва да има нещо? Те не могат да изпратят целия си флот след нас. И без нас си имат достатъчно други проблеми.“ Маккафърти задряма отново.
— Хидролокаторното до командния център! — Дани вдигна глава.
— Командният център, слушам — отговори старпомът.
— „Провидънс“ увеличи скоростта си, сър. Според мен се движи с десет възела.
— Много добре.
— Колко спах? — попита капитанът.
— Около час и половина. Не бяхте спали отдавна, сър, а и не хъркахте чак толкова силно, че да пречите на някого. Като се изключат нашите приятели, на хидролокатора все още няма нищо.
Маккафърти стана и се протегна. „Това не е достатъчно. Умората е твърде голяма. Ако продължим още малко така, аз ще бъда по-опасен за собствения си екипаж, отколкото за руснаците.“
— Разстояние до леда?
— Около дванадесет хиляди ярда.
Дани отиде до картата и се вгледа в нея. „Провидънс“ ги беше настигнала и сега се движеше редом с тях. Това не му харесваше.
— Увеличете скоростта на дванадесет възела и минете вдясно до нула-четири-пет. Нашият приятел става твърде нетърпелив.
— Прав сте — отвърна старпомът, след като вече беше дал необходимите заповеди. — Но кой може да го вини за това?
— Аз мога. Какво значение имат още пет минути след цялото време, което беше необходимо да стигнем дотук?
— Хидролокаторното до капитана, имаме възможен контакт на пеленг нула-шест-три. Звучи като машинни шумове, но са много слаби. Сега затихва. Отчитам фонови шумове, които го заглушават.
— Да намалим ли? — попита старпомът. Капитанът поклати глава.
— Две трети напред. — „Чикаго“ ускори до осемнадесет възела. Маккафърти се беше втренчил в картата. Там имаше нещо важно, което му убягваше. Подводницата все още беше на дълбочина хиляда фута. Опашката на „Провидънс“ все още работеше, но тя се движеше твърде близо до повърхността, а това влошаваше работата на хидролокатора й. Дали и „Бостън“ се движеше близо до повърхността? Старшините от разчета за следене и управление на огъня преместваха позициите на двете американски подводници в съответствие с известните данни за курса и скоростта на всяка от тях. „Чикаго“ бързо смаляваше разстоянието и след половин час се намираше встрани от левия борд на „Провидънс“. Маккафърти нареди скоростта отново да бъде намалена на шест възела. Подводницата забави хода си, при което шумовете от външния поток изчезнаха и хидролокаторите й отново започнаха да работят с пълния си капацитет.