— Хидроакустичен контакт по пеленг нула-девет-пет!
Картографският разчет прекара една линия през картата. Тя се пресече с линията на предишния пеленг… почти в средата между „Бостън“ и „Провидънс“! Маккафърти се наведе, за да провери дълбочината на това място — хиляда и деветстотин фута. Твърде дълбоко за подводница от клас 688…
… но не твърде дълбоко за една „Алфа“.
— Мамка му!
Той не можеше да стреля по контакта. Пеленгът към целта минаваше твърде близо до „Провидънс“. Ако контролните кабели на торпедото се скъсаха, рибата щеше да се включи на автоматично управление и нямаше да знае коя подводница е вражеска и коя не е.
— Хидролокаторното, минете на активен режим, янки търсене по пеленг нула-девет-пет!
За включването на системата бяха необходими няколко секунди. След това плътният басов звук на хидролокатора разтърси дълбините на океана. По този начин Маккафърти искаше да предупреди другарите си, но щеше да предупреди и съветската подводница.
— Хидролокаторното до капитана, отчитам корпусни шумове и увеличени машинни шумове по пеленг нула-девет-пет. Целта все още не се вижда на екрана.
— Хайде, Тод! — не се въздържа капитанът.
— Сигнали, сигнали! „Бостън“ току-що увеличи мощността си, ето я и „Провидънс“. Торпеда във водата, пеленг нула-девет-пет! Множество торпеда във водата по нула-девет-пет!
— Пълен напред! — Маккафърти погледна планшета. Алфата се намираше в опасна близост до двете американски подводници, при това зад тях, а „Провидънс“ не можеше да бяга, не можеше да се потапя, не можеше да направи абсолютно нищо! Единственото, което Дани беше в състояние да направи, беше да наблюдава как неговият разчет за управление на огъня подготвя две торпеда. Съветската подводница беше изстреляла четири риби, по две срещу всяка американска лодка. „Бостън“ промени курса си на запад; същото направи и „Провидънс“. Маккафърти и старпомът отидоха в хидролокаторния отсек.
Капитанът гледаше как контактните линии се извиват наляво и надясно през екрана. Дебелите линии показваха подводниците; по-тънките и по-ярки линии означаваха четирите торпеда. Двете изстреляни срещу „Провидънс“ риби бързо скъсяваха разстоянието между себе си и целта. Повредената подводница се движеше с двадесет възела и издаваше шум като стар камион. Ясно беше, че за нея нямаше никакво спасение. На екрана се появиха три шумови генератора, но торпедата не им обърнаха внимание. Линиите на екрана се сляха в една ярка точка.
— Улучиха я, сър — каза тихо старшият хидроакустик.
„Бостън“ имаше по-голям шанс да оцелее. Симс вече водеше лодката си с пълна скорост, а торпедата бяха на по-малко от хиляда ярда зад него. Той също пусна шумови генератори и извърши серия от резки промени в дълбочината и скоростта си. Едно от торпедата се обърка, спусна се след единия шумов генератор и се взриви в дъното. Другото захвана „Бостън“ и бавно започна да скъсява разстоянието. На екрана се появи още едно ярко петно и това беше всичко.
— Янки търсене на алфата — каза Маккафърти. Гласът му беше пресипнал от ярост. Корпусът на подводницата завибрира от мощните пулсации.
— Пеленг едно-нула-девет, разстояние тринадесет хиляди.
— Заредено!
— Сравнете и стреляйте!
Руснакът не изчака да чуе приближаващите торпеда. Капитанът на съветската подводница знаеше, че в зоната има и трета подводница, която току-що го беше облъчила. Той премина на максимална скорост и зави на изток. Оръжейният офицер на „Чикаго“ се опита да премести торпедата по пресечен курс, но тяхната скорост беше едва с пет възела по-голяма от тази на „Алфа“ и сметката беше проста: горивото на рибите щеше да свърши на две хиляди ярда от целта им. На Маккафърти вече не му пукаше. Той също заповяда преминаване на пълна скорост и продължи да гони съветската подводница половин час, като намали скоростта до пет възела три минути преди взривяването на торпедата. Фоновият шум изчезна от екрана на хидролокатора точно навреме, за да им позволи да чуят как съветската подводница спокойно намалява скоростта си.
— Добре, ще опитаме отново. — Намираха се само на три мили от леда и „Чикаго“ беше тиха. „Алфа“ зави на запад и следящият разчет на Дани събра данните, необходими за изчисляването на разстоянието. Завоят на запад беше грешка. Капитанът на съветската подводница очевидно очакваше, че „Чикаго“ ще се насочи към безопасните води на ледения блок.