Когато флотските хеликоптери изпълниха задачата си да маркират плитчините и скалите, те отново започнаха да превозват войници. Десантните лодки, превозващи войници, бяха ескортирани от хеликоптери „Сий Кобра“ и изтребители „Хариър“. Периметърът на Морската пехота беше разширен чак до хълмовете, гледащи към река Хвита. Там беше установен контакт с крайните съветски наблюдателни постове и започна първата истинска битка.
— Толкова за разузнавателните ни сводки — измърмори генерал Андреев. От прозорците на щаба му се виждаха масивните корпуси, които бавно се приближаваха към острова. Това бяха бойните кораби „Айова“ и „Ню Джърси“, придружени от ракетни крайцери за въздушна отбрана.
— Можем да ги атакуваме сега — каза началникът на артилерията.
— Тогава го направете. — „Докато все още можете“. Генералът се обърна към свързочника си. — Уведомихте ли Североморск?
— Тъй вярно. Северният флот ще изведе самолетите си днес и ще изпрати подводници.
— Предайте им, че основните им цели са американските амфибийни кораби при Стиккисхолмур.
— Но ние не сме сигурни, че те са там. Пристанището е твърде опасно за…
— А къде другаде могат да бъдат, по дяволите? — попита Андреев. — Наблюдателните ни постове в този участък не отговарят, а и вече имаме сведения за вражески хеликоптери, които се движат на юг и на изток от този сектор. Помисли, човече!
— Другарю генерал, основната цел на флота ще бъдат американските самолетоносачи.
— Тогава обяснете на нашите другари със сини униформи, че техните самолетоносачи не могат да завземат Исландия, но морските им пехотинци могат!
Андреев видя над една от батареите му от тежки оръдия да се издига дим. След няколко секунди се чу и звукът. Първият руски залп падна на няколко хиляди ярда пред целите.
— Готови за стрелба!
„Айова“ не беше използвал оръдията си от времето на Корейската война, но сега масивните 405-мм дула бавно се обърнаха надясно. В централната зала за управление на огъня един техник започна да натиска ръчката за управление на един разузнавателен самолет с дистанционно управление „Мастиф“. Миниатюрният самолет, който беше закупен от Израел преди няколко години, кръжеше на осем хиляди фута над съветската оръдейна батарея и местеше телевизионните си камери от един окоп на друг.
— Преброявам шест оръдия, приличат ми на 155-мм.
Точното местонахождение на съветската батарея беше нанесено на картата. След това компютърът анализира данните за плътността на въздуха, относителната влажност, посоката и скоростта на вятъра и още една дузина подобни фактори. Артилерийският началник наблюдаваше таблото си, на което щеше да светне лампичката на решението.
— Открийте огън.
Централното оръдие на купол номер две изстреля един снаряд. Един работещ в милиметровия обхват радар, разположен върху задната кула за насочване на огъня, проследи снаряда и сравни траекторията му с проектираната от компютъра. За никого не беше изненада, че при прогнозирането на скоростта на вятъра бяха допуснати някои грешки. Компютърната система на радара предаде новите данни към главния компютър и останалите осем оръдия от основната батарея промениха леко позициите си. Те стреляха преди още първият снаряд да беше паднал на земята.
— Света Богородице! — прошепна Андреев. Оранжевата светкавица скри за миг кораба от погледа му. Някой вляво от генерала извика вероятно защото беше помислил, че някой от снарядите на съветската артилерия беше улучил целта си. Андреев обаче не можеше да бъде заблуден. Артилеристите му бяха загубили практика и още не бяха локализирали точно целта си. Той вдигна полевия си бинокъл и го насочи към намиращата се на четири километра от щаба оръдейна батарея.
— Незабавно преместете тази батарея!
— Свалете двеста и огън!
Оръдията вече бяха започнали тридесетсекундния си цикъл на презареждане. Инертният газ изхвърляше остатъците от копринените торбички с метателен експлозив през дулата, за да бъдат почистени нарезите, след което затворите на оръдията се отваряха и рампите за презареждане се разгъваха. Нарезите биваха проверявани за опасни остатъци, след което асансьорите от складовете за муниции се издигаха до ръба на рампите и снарядите биваха натъпквани в дулата. Тежките торби с експлозив биваха пускани върху рампите и натъпквани зад снарядите. Рампите се вдигаха, затворите се затваряха по хидравличен път и оръдията се издигаха. Разчетите по оръдейните кули преместваха магазините за зареждане и поставяха ръце върху антифоните на ушите си. В залата за управление на огъня се натискаха съответните бутони и затворите отново отскачаха назад. След това младите матроси започваха отново цикъла, изпълнявайки същите операции, които дядовците им бяха изпълнявали преди четиридесет години.