Отново се чу викът „вампири“ и Толанд отново изтръпна. Бяха засечени двадесет приближаващи ракети. Формацията активира заглушителите и зенитно-ракетните си системи, поставяйки два крайцера „Егида“ по оста на заплаха. Само след няколко секунди двата кораба започнаха да изстрелват ракети. Останалите кораби, които бяха въоръжени със зенитни ракети SM2, също откриха огън, оставяйки своите ракети да бъдат насочвани от компютърните системи на крайцерите „Егида“. Срещу двадесетте съветски ракети бяха изстреляни деветдесет американски. Само три успяха да преминат през баражния огън и една от тях се насочи към самолетоносач. Трите оръдия за точкова отбрана на „Америка“ проследиха съветската AS-6 и я унищожиха на хиляда фута от кораба. Останалите две ракети улучиха крайцера „Уейнрайт“ и го взривиха на четири мили от „Индипендънс“.
— По дяволите. — Лицето на Джейкобсен беше мрачно. — Мислех си, че сме спрели напълно това нападение. Да започнем да прибираме самолетите. Там горе има изтребители, които са останали почти без гориво.
Вниманието на всички беше насочено към беджърите. Северните групи F-14 тъкмо навлизаха в обсега на старите бомбардировачи. Екипажите на Ту-16 бяха очаквали, че ще последват заглушителите, и някои от тях не осъзнаха достатъчно бързо факта, че няма стена от електронен шум, зад която да се прикрият. Те засякоха приближаващите ги изтребители, когато все още се намираха на пет минути от точката, в която трябваше да осъществят пуска. За да намалят уязвимостта си, бомбардировачите задържаха курса си и превключиха на пълна скорост, докато екипажите им тревожно се оглеждаха за ракети.
Пилотите на американските изтребители се изненадаха, че целите им не променят курса си, което правеше вероятността те да са лъжливи цели още по-голяма. Те се приближиха, за да осъществят визуална идентификация, защото се страхуваха, че отново могат да бъдат подлъгани да стрелят по ракети.
— Оп-па-ла! „Беджър“ на дванадесет часа и изравнен. — Първият F-14 изстреля две ракети от разстояние четиридесет мили.
За разлика от Ту-22, беджърите бяха определили позицията на своите цели, което им позволи да изстрелят своите AS-4 от максимално разстояние. Двадесетгодишните бомбардировачи един по един пуснаха ракетите си и пилотите им обърнаха рязко назад, опитвайки се да избягат. Тази маневра позволи на половината от тях да оцелеят, тъй като флотските изтребители нямаха възможност да ги преследват. Докато ракетите летяха към Стиккисхолмур, на борда на американските радарни самолети вече се пресмятаха поразените вражески бомбардировачи. Съветската военноморска авиация беше понесла невероятни загуби.
Едуардс все още не се беше събудил напълно от упойката, когато до слуха му достигна звукът на електрическия алармен звънец, обявяващ обща тревога. Той си спомняше смътно къде се намираше. Изглежда, си спомняше за пътуването с хеликоптера, но следващият му спомен беше за това как лежеше на койка със забити в различни части по тялото му игли. Той знаеше какво означава аларменият звънец и инстинктивно усещаше, че трябва да се страхува, но ефектът от упойката не позволяваше на емоциите му да се възбудят. Лейтенантът успя да надигне глава. Вигдис седеше на един стол до леглото му и държеше дясната му ръка. Той стисна ръката й, без да знае, че момичето спи. Миг по-късно той също потъна в сън.
На пет нива над него капитанът на „Насау“ стоеше на крилото на мостика. Обикновено мястото му беше в CIC, но сега корабът не се движеше и той бе решил, че мостикът е по-добро място за наблюдение. Повече от сто ракети приближаваха от североизток. Веднага след получаването на предупреждението за нападението преди един час, екипажите на всичките му лодки бяха започнали да палят димките, поставени върху скалите в това така наречено пристанище. Димът беше най-доброто му средство за защита, въпреки че той самият трудно можеше да повярва в това. Оръдията за точкова отбрана в ъглите на палубата бяха поставени в автоматичен режим. Наричани R2D2 заради формата им, оръдията „Гатлинг“ от оръжейната система за близък бой бяха издигнали дулата си под ъгъл двадесет градуса и ги бяха насочили към оста на заплаха. Капитанът не можеше да направи нищо повече. Експертите по противовъздушна отбрана бяха решили, че дори изстрелването на ракети с диполни отражатели ще има по-скоро отрицателен, отколкото положителен ефект. Той сви рамене. След пет минути щеше да разбере дали са били прави.