— Вие командвахте МиГ-овете, нали? Успокойте се, майоре, тях вече ги няма и вие го знаете.
— Да, аз бях старшият офицер на полета.
— Казаха ми да ви поздравя. Аз самият не съм летец, но ми казаха, че тактиката ви над Кефлавик е била отлична. Ако не се лъжа, вие сте имал пет МиГ-а. Вчера ние загубихме седем самолета — три бяха свалени от МиГ-ове, два от зенитни ракети и два от оръдеен огън. Като се има предвид какво беше съотношението на силите, ние бяхме неприятно изненадани.
— Изпълних дълга си.
— Да. Ние всички изпълняваме дълга си — съгласи се Толанд. — Ако имате някакви притеснения относно начина, по който ще се отнасяме с вас, трябва да ги забравите. С вас ще се отнасят добре във всяко едно отношение. Не знам какво са ви казали, че трябва да очаквате, ако попаднете в плен, но вие вероятно вече сте забелязали, че не всичко, което казва Партията, е вярно. От документите ви видях, че имате съпруга и две деца. Аз също съм семеен. И двамата ще доживеем да видим семействата си отново, майоре. Е, вероятно.
— А когато нашите бомбардировачи ви атакуват?
— Това вече се случи преди три часа. Никой ли не ви е казал?
— Ха! Първият път…
— Аз бях на „Нимиц“. Улучиха ни два пъти. — Толанд описа накратко атаката. — Този път събитията се развиха по друг начин. Сега провеждаме спасителни операции. Вашите военновъздушни сили вече не са заплаха за нас. Подводниците са нещо друго, но няма смисъл да се говори за тях с един летец-изтребител. Всъщност, това дори не е разпит в истинския смисъл на думата.
— Тогава защо сте тук?
— По-късно ще ви задам няколко въпроса. Исках само да ви видя и да се запознаем. Имате ли нужда от нещо, което да мога да ви осигуря?
Чапаев не знаеше какво да мисли за всичко това. Единственото, което беше очаквал от американците, бе, че ще го разстрелят незабавно. Той беше преминал през стандартния инструктаж на начините за бягство, но те очевидно не бяха приложими на борда на кораб в открито море.
— Не ви вярвам — каза той най-накрая.
— Другарю майор, няма смисъл да ви питам за МиГ-29, защото в Исландия вече няма нито един такъв самолет. Всички останали самолети от този тип се намират в Централна Европа, но ние няма да ходим там. Няма смисъл да ви питам за наземните отбранителни позиции в Исландия; вие сте летец и не знаете нищо за тях. Същото се отнася и за подводниците. Какво знаете за подводниците, а? Вие сте образован човек, майоре, помислете. Смятате ли, че разполагате с информация, от която имаме нужда? Съмнявам се. След време ще бъдете разменен за някой от нашите пленени офицери, но това е политически въпрос, който ще бъде решен от политическите ни ръководители. Дотогава ще се отнасяме добре с вас. — Толанд направи пауза. „Говори, майоре…“
— Гладен съм — каза Чапаев след няколко секунди.
— Вечерята е след тридесет минути.
— И вие просто така ще ме изпратите у дома след…
— Ние нямаме трудови лагери и не убиваме пленниците си. Ако сме имали намерение да се държим зле с вас, защо тогава хирургът ни заши раната на крака ви и ви даде болкоуспокояващите лекарства?
— Къде са снимките, които носех със себе си?
— Почти забравих. — Толанд върна на руснака портфейла му. — Не е ли против устава да ги носите с вас?
— Нося си ги за късмет — отвърна Чапаев. Той извади черно-белите снимки на жена си и двете си близначки. „Пак ще се видим. Може да мине много време, но пак ще се видим.“
— Явно наистина са ви донесли късмет, другарю майор — ухили се Боб. — А тези са моите.
— Жена ви е твърде кльощава, но вие също сте късметлия. — Чапаев млъкна и очите му се насълзиха. Той премигна няколко пъти, за да отърси сълзите. — Иска ми се да си пийна едно — каза той.
— И на мен. На нашите кораби обаче употребата на алкохол е забранена. — Боб погледна снимките. — Дъщерите ви са красавици, майоре. Знаете ли, ние трябва да сме луди, за да оставяме семействата си сами.
— Трябва да изпълним дълга си — каза Чапаев.
Толанд махна ядосано с ръка.
— За всичко са виновни проклетите политици. Те ни казват да тръгваме — и ние тръгваме като идиоти! По дяволите, та ние дори не знаем защо започна проклетата война!
— Искате да кажете, че наистина не знаете?
„Бинго. Кодеин и съчувствие…“ Касетофонът в джоба на Толанд вече беше включен на запис.