— Колко можете да се приближите до Алфелд?
— Зависи колко му се иска на другаря генерал да доживее до довечера. — Алексеев усети гнева и страха в гласа на летеца и си напомни, че капитанът, който управляваше хеликоптера, беше два пъти Герой на Съветския съюз заради смелостта, която беше показал на бойното поле.
— Приближете се докъдето смятате, че е безопасно, другарю капитан. Трябва лично да видя какво прави врагът.
— Слушам. Дръжте се, ще се раздрусаме здраво. — Хеликоптерът подскочи рязко нагоре, за да избегне един далекопровод, след което отново падна надолу като камък. Алексеев видя колко близо до земята летяха и се намръщи. — Вражески самолети над нас. Приличат ми на дяволския кръст… четири са и се насочват на запад.
Те прелетяха над… не, не беше път, а някаква затревена ивица, по която бяха преминали верижни машини. Тревата вече я нямаше. Генералът погледна картата си. Пътят водеше към Алфелд.
— Ще мина над Лайне и ще се приближа към Алфелд от изток. Така поне ще се намираме над нашите войски, ако се случи нещо — обяви пилотът. Миг по-късно хеликоптерът отново подскочи нагоре и се спусна надолу. Докато прелитаха край хребета, Алексеев забеляза няколко танка на него. Много танкове. Няколко линии на трасиращи куршуми се устремиха към хеликоптера, но не го достигнаха. — Там долу има доста танкове, другарю генерал. Бих казал, че са поне един полк. Танковата ремонтна работилница се намира на юг оттук — или по-скоро останките от нея. Мамка му! Вражески хеликоптери на юг!
Пилотът спря своя Ми-24 във въздуха и го завъртя. Една ракета въздух-въздух се отдели с рев от пилона си на крилото и хеликоптерът отново полетя. Пилотът го издигна рязко нагоре, след това надолу и генералът видя над главите им да преминава димна диря.
— Това беше на косъм.
— Улучихте ли го?
— Да не искате да спра, за да проверя? Какво е това? Преди го нямаше.
Хеликоптерът спря за малко. Алексеев видя горящи машини и тичащи войници, танковете бяха стари Т-55… това беше контраатаката, за която му бяха казали. Разбита. Една минута по-късно той видя бронирани машини, които се събираха, за да подновят щурма.
— Видях достатъчно. Връщаме се право в Стендал и то колкото се може по-бързо. — Генералът се облегна назад, разтвори картите си и се опита да формулира ясна картина на видяното. След половин час хеликоптерът намали скоростта си и се приземи.
— Прав беше, Паша — каза Главком-запад още щом Алексеев влезе в оперативната зала. Той държеше три разузнавателни снимки.
— Първата атака на 26-та мотострелкова беше напълно разбита на два километра пред вражеските линии. Когато прелетях оттам, те се прегрупираха за втора атака. Това е грешка — каза тихо Алексеев. — Ако искаме да си върнем тази позиция, трябва да нападнем след внимателна подготовка.
— Трябва да си върнем тези мостове възможно най-бързо.
— Добре. Кажете на Береговой да изпрати две от неговите поделения на обратно на изток.
— Не можем да изоставим преминаването на Везер!
— Другарю генерал, или трябва да изтеглим тези части назад, или да оставим НАТО да ги унищожи там където са. Това е единствената ни възможност в момента.
— Не. Веднъж да си върнем Алфелд и ще можем да изпратим подкрепления. Това ще разбие контраатаката по фланга им и ще ни позволи да напреднем.
— С какво можем да настъпим срещу Алфелд?
— Три дивизии са тръгнали натам…
Алексеев погледна обозначенията на частите върху картата.
— Но те всичките са В формирования!
— Да. Трябваше да отклоня по-голямата част от Б частите си на север. НАТО започна контраатака и при Хамбург. Горе главата, Паша, за фронта са тръгнали много В формирования.
„Страхотно. Всички тези стари, дебели, необучени запасняци са тръгнали да се бият с калени в боя ветерани.“
— Изчакайте всичките три дивизии да заемат позиции. Прекарайте артилерията им пред тях, за да обстрелва позициите на НАТО. Какво става при Гронау?
— Там германците преминаха река Лайне, но ги задържахме. Натам също са тръгнали две дивизии.
Алексеев се приближи до голямата карта и потърси промените в тактическата ситуация, настъпили по време на отсъствието му. Бойните линии на север не бяха променени значително, а в момента младшите офицери нанасяха натовската контраатака по клина Алфелд-Рюле. При Гронау и Алфелд имаше поставени сини флагчета. Отбелязана беше и контраатаката при Хамбург.