Униформената блуза на Лоу висеше на закачалката в ъгъла на стаята. Толанд отпи от кафето си и се загледа в четирите редици отличия върху блузата. Върху лентичката за служба във Виетнам имаше три точки. До нея се виждаше Флотски кръст. Облечен в масленозеления пуловер, който офицерите от морската пехота обичаха толкова много, Лоу не изглеждаше много едър, а бавният му говор на човек от Средния Запад му придаваше вид на спокоен, почти отегчен човек. Кафявите му очи обаче показваха противното. Полковник Лоу вече обмисляше думите на Толанд и заключението, на което го навеждаха те съвсем не му харесваше.
— Чък, ако те наистина подготвят някакви действия, при това в голям мащаб, тогава няма да се спрат само с четирима полковници. Ще излезе и нещо друго, защото ще трябва да поработят не само върху командния, но и върху редовия състав.
— Така е и ние ще трябва да се оглеждаме за информация, която потвърждава предположенията ти. Вчера изпратих молба до DIA. Отсега нататък аташето ни в Москва ще ни изпраща по факса всеки нов брой на „Красная звезда“. Ако си прав, то такава информация със сигурност ще се появи в този вестник. Мисля, че си напипал нещо много интересно, Боб, и сигурно няма да бъдеш единственият, който ще се занимава с проучванията.
Толанд доизпи кафето си. Съветите бяха свалили от въоръжение цял клас подводници с балистични ракети и провеждаха преговори във Виена за контрол на въоръжаването. Те купуваха зърно от Съединените щати и Канада при изключително изгодни за северноамериканските държави цени, дори оставяха американски превозвачи да пренасят двадесет процента от количествата. Как се връзваше всичко това със знаците, които Боб беше видял? Логически те бяха несъвместими, освен в един-единствен случай, но това беше просто невъзможно. А може би не?
Алексеев си помисли, че от трясъка на изстрела на 125-мм танково оръдие на човек можеше да му настръхне косата, но той наблюдаваше това учение от цели пет часа и гърмежът достигаше през антифоните до ушите му като слаб тътен. Сутринта земята беше покрита с трева и осеяна с млади фиданки, но сега представляваше равна, кална повърхност, прорязана от следите на бойните танкове Т-80 и бронираните машини на пехотата — БМП. Полкът беше проиграл три пъти учението, което симулираше фронтална атака с танкове и моторизирана пехота срещу равно по сила вражеско подразделение. Артилерийската поддръжка се осигуряваше от деветдесет самоходни оръдия и ракетна батарея. Три пъти.
Алексеев свали шлема и антифоните си и се обърна към командира на полка.
— Гвардейски полк, а, другарю полковник? Елитни бойци на Червената армия? Тези сукалчета не биха могли да опазят турски публичен дом, какво остава, ако ги пуснат в него! И какво сте правили вие, другарю полковник, през последните четири години, през които командвате този цирк на колела? Научили сте се как да избиете целия си полк три пъти! Артилерийските ви наблюдатели са разположени неправилно. Между движенията на танковете и бронетранспортьорите ви няма никаква координация, а танковите ви мерачи не могат да улучат цел с височина три метра! Ако на онзи хълм имаше подразделение на НАТО, вие и всичките ви войници щяхте да сте мъртви! — Алексеев се вгледа в лицето на полковника. Първоначално почервеняло от страх, сега то беше побеляло от гняв. Това беше добре. — Унищожаването на този полк няма да бъде голяма загуба за държавата, но той разполага с твърде ценна техника, изразходва твърде ценното ни гориво и муниции и губи ценното ми време! Сега си тръгвам, другарю полковник. Първо ще отида да повърна. После ще отлетя до командния си пункт. След това ще дойда пак. Когато се върна, ще проиграем това учение още веднъж. Тогава вашите бойци или ще си свършат работата както трябва, или вие, другарю полковник, ще прекарате остатъка от мизерния си живот в броене на дървета!