„Изгубихме инициативата. Как да си я върнем?“
Съветската армия беше започнала войната с двадесет дивизии от клас А, базирани в Германия, като още десет бяха прехвърлени в началото и още много след това. Сега всички те се биеха, защото големите загуби бяха принудили командването да вкара и резервите в боя. Последната резерва от цялостни формирования се намираше край Рюле и й предстоеше да бъде заклещена там. Береговой беше твърде добър войник, за да си позволи да наруши заповедите, въпреки че знаеше, че трябва да изтегли частите си преди да бъдат обградени.
— Трябва да спрем атаката. Ако продължим натиска, тези дивизии ще бъдат приклещени между две реки.
— Атаката е политическа и военна необходимост — отвърна Главком-запад. — Ако продължим да настъпваме, НАТО ще трябва изтегли сили от тази атака, за да защитава Рур. Тогава ще атакуваме ние.
Алексеев не настоя. Мисълта, която се появи в съзнанието му, имаше ефекта на студен повей върху гола кожа. „Провалихме ли се?“
— Господин адмирал, трябва ми един човек от амфибийните части на Морската пехота.
— Кой?
— Чък Лоу, той е полкови командир. Преди да поеме полка си, работехме заедно в разузнавателния отдел на CINCLANT.
— Защо не…
— Той е добър, господин адмирал, много е добър в работата си.
— Наистина ли мислиш, че информацията е толкова важна? — попита Джейкобсен.
— Тъй вярно, сър, но ми трябва и друго мнение. Чък е най-добрият, който може да се намери тук.
Джейкобсен вдигна телефона си.
— Свържете ме с генерал Емерсън, бързо… Били? Скот. При теб има ли някой си полковник Чък Лоу? Къде? Добре, един от моите разузнавачи трябва да се види с него незабавно… достатъчно важно е, Били. Много добре, той тръгва след десет минути. — Адмиралът затвори телефона. — Направи ли копие от записа?
— Да, сър. Това е едно от копията. Оригиналът е заключен в сейфа.
— Един хеликоптер ще те чака.
Полетът до Стиккисхолмур продължи един час. Оттам един хеликоптер на Морската пехота отведе Боб на югоизток. Той намери Чък Лоу надвесен над някакви карти в една палатка.
— Доста добре се оправяш. Чух за „Нимиц“, Боб. Радвам се, че си отървал кожата. Какво има?
— Искам да чуеш този запис. Ще ти отнеме около двадесет минути. — Толанд обясни кой беше съветският офицер и подаде на Чък един уокмен и слушалки. Двамата офицери излязоха от палатката и отидоха до едно място, където щяха да бъдат относително необезпокоявани. Лоу на два пъти преви лентата, за да прослуша отново част от записа.
— Мамицата му — каза тихо той, когато свърши.
— Той си мислеше, че вече знаем.
Полковник Лоу спря и вдигна един камък. Той го претегли на ръка и го хвърли с всичка сила.
— Че защо не? Ние предполагаме, че в КГБ работят кадърни хора, така че защо те трябва да предполагат, че при нас не е така! Ние сме имали тази информация през цялото време… и не сме я видели! — Гласът му беше изпълнен с удивление и отвращение. — Сигурен ли си, че не е някаква измислица?
— Когато го измъкнахме от водата, той беше срязал крака си зле. Докторите го зашиха и му дадоха болкоуспокояващи. Спипах го, когато беше още слаб от загубата на кръв и доста натъпкан с кодеин. Не е ли малко трудничко да лъжеш, когато си пиян? Нуждая се от твоето мнение, Чък.
— Да не се опитваш да ме върнеш в разузнаването, Боб? — Лоу се усмихна за кратко. — Информацията се връзва със събитията, Боб. Трябва да изпратиш този запис нагоре, и то бързо.
— Мисля, че трябва да го предам на SACEUR.
— Не мога просто да се обадя и да ти уговоря среща, Боб.
— Мога да го уредя чрез COMEASTLANT. Оригиналът заминава за Вашингтон. ЦРУ вероятно ще поиска да го прекара през машина за гласов анализ. Само че аз гледах този човек в очите, докато той говореше, Чък.
— Съгласен съм. Информацията трябва да бъде предадена на върховното командване възможно най-бързо… а SACEUR ще има най-голяма полза от нея.
— Благодаря, полковник. Как да повикам хеликоптера?
— Аз ще го уредя. Между другото, добре дошъл в Исландия.
— Как върви? — Двамата се върнаха в палатката.
— Изправени сме срещу добри войници, но те имат голям проблем с отбраната, а ние разполагаме с достатъчно огнева мощ. Хванали сме ги за задниците! — Полковникът млъкна за малко. — Добра работа, сухоземен плъх такъв.