След два часа Толанд беше на борда на един самолет, който трябваше да го закара до летище Хийтроу.
Информацията на оперативката беше представена от маршал Фьодор Борисович Бухарин. Предишния ден КГБ беше арестувало маршалите Савирин и Рожков — ход, който даваше на Сергетов повече информация, отколкото щеше да получи на оперативката.
— Атаката на запад от Алфелд беше спряна поради лошо планиране и изпълнение от страна на Главком-запад. Трябва да си върнем инициативата. За щастие, ние разполагаме с необходимите войски и нищо не може да промени факта, че НАТО понася огромни загуби. Предлагам да бъде сменено ръководството в щаба на Западния военен театър и…
— Чакайте. Искам да кажа нещо — прекъсна го Сергетов.
— Говорете, Михаил Едуардович — каза министърът на отбраната, без да прикрива раздразнението си.
— Маршал Бухарин, целият щаб ли ни предлагате да сменим? — „Практическите последствия за сменените офицери не бяха обявени — помисли си Сергетов — но те и без това са ясни на всички.“ — Синът ми е прикрепен към щаба на заместник-командващия на Западния военен театър генерал Алексеев. Това е същият онзи генерал, който осъществи пробива при Алфелд, както и този при Рюле! Той вече е раняван два пъти и хеликоптерът му е бил свалян от вражески изтребители — след което той е отклонил един камион и се е придвижил до фронта, за да поведе още една успешна атака. Той е единственият ни генерал, за когото знам, че е успял да постигне нещо, а вие искате да го замените с човек, който си няма никаква представа от ситуацията! Що за лудост е това? — попита ядосано той. Министърът на отбраната се наведе напред.
— Само защото синът ви е негов щабен офицер…
Лицето на Сергетов почервеня.
— „Само защото синът ми“ ли казвате? Моят син е на фронта и служи на държавата. Той беше ранен и се размина на косъм от смъртта, когато падна с хеликоптера на генерала. Кой друг край тази маса може да се похвали с това, другари? Къде са вашите синове? — Той гневно стовари юмрук върху масата. Сергетов завърши с тих глас, насочвайки упрека към колегите си там, където знаеше, че най-много ще ги заболи. — Къде са комунистите в тази стая?
За кратко в стаята настъпи гробна тишина. Сергетов знаеше, че в този момент или беше сложил края на политическата си кариера, или беше увеличил неимоверно шансовете си за успешното й продължаване. Съдбата му щеше да бъде решена от човека, който заговореше сега.
— По време на Великата отечествена война — каза Пьотр Бромковский с достойнството на старец — членовете на Политбюро живееха на фронта. Много от тях загубиха синовете си. Дори и другарят Сталин даде синовете си на държавата и те служиха заедно със синовете на обикновените работници и селяни. Михаил Едуардович говори добре. Бихте ли ни дали оценката си за генерал Алексеев, другарю маршал? Прав ли е другарят Сергетов?
Бухарин беше притеснен.
— Алексеев е един млад, умен офицер, който наистина се справи доста добре със задълженията си на сегашната си длъжност.
— Но вие желаете да го замените с някой от своите хора? — Бромковский не дочака отговора на маршала. — Удивително е колко бързо забравяме научените уроци. Ние забравяме, че е необходимо всички съветски граждани заедно да споделят бремето, но си спомняме грешките, направени през 1941 година, когато бяха арестувани добри офицери заради грешките на техните началници и бяха заменени с политически подлоги, които можеха да докарат родината до катастрофа! Ако Алексеев е един млад, умен офицер, който си разбира от работата, защо тогава да го сменяме?
— Може би сме прибързали малко — призна министърът на отбраната, който забеляза колко драматично се променя настроението около масата. „Ще ти го върна, Михаил Едуардович. Ако толкова много искаш да се съюзяваш с най-стария член на Политбюро, добре. Той няма да живее вечно. Нито пък ти.“
— Значи е решено — каза Генсекът. — А сега, Бухарин, какво е положението в Исландия?
— Получихме доклад, че на острова са слезли вражески войски, но ние незабавно нападнахме флотилията на НАТО. В момента чакаме оценката на загубите, които сме й нанесли. Ще трябва да изчакаме данните от спътниковото разузнаване, преди да можем да твърдим нещо със сигурност. — Бухарин знаеше точно какви бяха съветските загуби и не смяташе да ги разкрива, преди да бъде в състояние да докладва за положителни резултати от нападението.