Офицерите от КГБ пристигнаха малко след като се беше стъмнило, облечени в бойни униформи. Алексеев работеше върху дислоцирането на новопристигналите дивизии от клас В и не видя кога бяха влезли в кабинета на Главком-запад. Пет минути по-късно го извикаха.
— Другарю генерал Алексеев, отсега сте главнокомандващ на Западния театър на бойните действия — каза началникът му. — Желая ви успех.
Алексеев усети косата му да настръхва от гласа на генерала. От двете страни на вече бившия му началник стояха двама полковници от КГБ, облечени в стандартната бойна униформа на КГБ — камуфлажни дрехи по модел от клас А с буквите ГВ, изписани върху пагоните. Това беше институционна форма на арогантност, която подхождаше на КГБ също толкова, колкото и изражението върху лицата на полковниците.
„Какво трябва да кажа? Какво трябва да направя? Той ми е приятел.“
Бившият главнокомандващ Западния театър на бойните действия го каза заради него: „Сбогом, Паша.“
Полковниците изведоха генерала. Алексеев го гледаше как се отдалечава и спира до вратата. Преди да продължи да върви, той се обърна и Алексеев видя изписания на лицето му безнадежден фатализъм. Последното, което видя, беше пистолетният кобур на генерала, чийто кожен капак висеше върху празния калъф. Той се обърна и видя на бюрото телекса, който потвърждаваше назначаването му на новата длъжност. В телекса пишеше, че партията, Политбюро и народът му имат пълно доверие. Алексеев смачка телекса и го хвърли срещу стената. Само преди няколко седмици той беше видял същите тези думи, написани на същия формуляр. Получателят на това съобщение за доверие сега се намираше в автомобил, който го откарваше на изток.
„Колко време ми остава?“ — Алексеев извика свързочния си офицер.
— Намерете генерал Береговой!
SACEUR си позволи да хапне. От началото на войната той беше отслабнал с пет килограма, като се беше хранил само с кафе, сандвичи и стомашни киселини. Генералът си мислеше, че Александър Велики беше командвал армии като юноша и може би точно затова се беше справил толкова добре.
Всичко вървеше според плана. Танковете бяха при Алфелд. Германците бяха завзели Гронау и Брюген и освен ако Иван не реагираше много бързо, дивизиите му на река Везер щяха да бъдат изненадани много неприятно. Вратата на кабинета му се отвори. Влезе германският началник на разузнаването на SACEUR.
— Извинете, хер генерал, отвън ви чака един офицер от флотското разузнаване.
— Важно ли е, Йоахим?
— Ja.
SACEUR погледна към чинията си.
— Да влезе.
Генералът не беше впечатлен. Офицерът беше облечен в ежедневната флотска униформа и човек трябваше да има доста набито око, за да различи къде са били ръбовете й.
— Господин генерал, аз съм командир Боб Толанд. Допреди няколко часа бях в разузнавателния екип на Атлантическия ударен флот…
— Как върви кампанията в Исландия?
— Въздушната атака срещу флотилията беше разбита, сър. Все още не сме решили проблема си с подводниците, но Морската пехота е на брега и настъпва. Мисля, че ще спечелим това сражение, господин генерал.
— Е, колкото повече подводници изпратят руснаците срещу самолетоносачите, толкова по-малко подводници ще могат да изпращат срещу моите конвои.
„Това е един начин за представяне на нещата“ — помисли си Толанд.
— Господин адмирал, ние заловихме един руски летец-изтребител. Той е от високопоставено семейство и аз го разпитах. Това е касетата със записа на разпита. Мисля, че вече знаем защо започна тази война.
— Йоахим, провери ли данните му?
— Не, сър. Той вече е информирал COMEASTLANT и адмирал Бийти искаше данните да бъдат предадени направо на вас.
SACEUR присви очи.
— Да го чуем, синко.
— Нефт.
Глава четиридесет и първа
Непланови цели
От записа бяха направени три копия. Едното беше дадено на разузнавателния екип на SACEUR за проверка на превода. Второто беше предадено за електронен анализ на френските разузнавателни служби. Третото беше анализирано от белгийски психиатър, който говореше свободно руски. Докато се вършеше цялата тази работа, половината от разузнавачите на НАТО осъвременяваха информацията си за съветското потребление на нефтопродукти. ЦРУ и другите национални разузнавателни служби започнаха трескаво разследване на производството и потреблението на нефт в Съветския съюз. Толанд предвиди резултата много преди той да бъде оповестен официално: недостатъчно данни. Възможните заключения варираха между това, че руснаците разполагат с достатъчно петрол за няколко месеца, до това, че запасите им са почти изчерпани!