SACEUR не бързаше да приеме данните такива, каквито му бяха представени. Разпитите на военнопленници бяха дали безценна информация на неговите разузнавачи, но по-голямата част от нея беше фалшива или противоречива. Тъй като тиловите продоволствени офицери се движеха зад бойните части, много малко от тях биваха пленявани. Първите, които приеха историята, бяха ВВС. Те знаеха, че вражеските запаси от гориво са по-малки от очакваното. Вместо да организират Един Голям Склад, както обикновено се правеше в съветското общество (и след взривяването на Големия Склад край Битбург), руснаците бяха организирали няколко малки, поемайки с това риска от засилени въздушни атаки и необходимостта от по-големи мерки за сигурност. Въздушните удари на НАТО в тила на врага бяха насочени преди всичко срещу летища, складове за муниции, транспортни възли и приближаващите към фронта танкови колони… по-примамливи цели от малките складове за гориво, които, освен всичко друго, бяха и по-трудни за откриване. Сигнатурите на движението по пътищата, свързвани с големите складове за гориво, обикновено показваха стотици влизащи и излизащи камиони. При малките складове броят на обслужващите камиони не беше толкова голям, което затрудняваше локализирането им от радарните самолети за търсене на наземни цели. Всички тези фактори бяха наклонили везните към избор на други цели.
След петнадесетминутен разговор с началника на Въздушните си сили SACEUR промени всичко това.
— Не мога да направя и двете неща — прошепна Алексеев сам на себе си. Той беше прекарал последните дванадесет часа, опитвайки се да намери изход, но такъв нямаше. Истинско чудо беше, че най-после сам беше командващ, а не просто подчинен. Сега той беше отговорен за успеха или неуспеха. Всяка грешка беше негова грешка. Всеки неуспех беше негов неуспех. От тази гледна точка, да бъде просто подчинен беше много по-удобно. Подобно на своя предшественик, Алексеев трябваше да изпълнява заповедите си, въпреки че тези заповеди бяха неизпълними. Трябваше да задържи клина и да продължи настъплението. Разполагаше с ресурси да осъществи едното, но не и двете едновременно. „Заповядва ви се да настъпите на североизток от река Везер, като отрежете силите по десния фланг на настъпващите части и проправите пътя за решителна атака в долината Рур.“ Онзи, който беше издал тези заповеди, или не знаеше, или пък не му пукаше, че това е невъзможно.
Но НАТО знаеше. Техните самолети бяха разбили конвоите по всички пътища между Рюле и Алфелд. Двете танкови дивизии клас Б, които пазеха северния фланг на Береговой, бяха изненадани и смазани. Вероятно две танкови дивизии се криеха в горите на север от Рюле, но досега не бяха атакували Береговой. Вместо това тяхното бездействие го предизвикваше да прекоси реката и да контраатакува на север.
Алексеев си спомни един много важен урок от Академията „Фрунзе“: офанзивата при Харков през 1942 година. Германците бяха позволили на силите на настъпващата Червена армия да проникнат дълбоко навътре, след което ги бяха заобиколили и смазали. „Върховното командване (тоест Сталин) не обърнало внимание на обективните реалности на ситуацията (като по този начин нарушило Втория закон на въоръжения бой), вместо това се концентрирало върху субективните данни за очевидния прогрес, които за съжаление се оказали неверни“ — беше заключено в края на урока. Генералът се зачуди дали това сражение нямаше да се превърне в урок, който щеше да бъде изучаван от бъдещите випуски капитани и майори, които след това щяха да напишат отговорите на изпитните въпроси в сини тетрадки, посочвайки какъв задник е бил генерал-полковник Павел Леонидович Алексеев!
Той имаше възможност да изтегли войските си… и така да се признае за победен, след което вероятно щеше да бъде разстрелян и щеше да бъде споменаван — ако не го забравеха — като предател на Родината. Всичко си пасваше толкова добре. След като беше изпратил толкова много младежи под вражеския огън, сега той също беше изправен пред смъртта, само че тя щеше да дойде от друга посока.
— Майор Сергетов, искам да се върнете в Москва и да им кажете лично какво смятам да направя. Ще взема една дивизия от Береговой и ще я прехвърля на изток, за да отворя отново пътя при Алфелд. Атаката срещу Алфелд ще бъде от две страни и след като завърши успешно, ние ще можем да продължим прехвърлянето на другия бряг на Везер, без да се страхуваме, че ще бъдем заобиколени.