— Майсторски компромис — каза с надежда майорът.
„Точно това исках да чуя!“
Бяха останали само дванадесет фризбита. На два пъти те бяха изтегляни за кратко от бойните операции, за да се определи нова тактика, намаляваща опасностите, пред които бяха изправени, и майор Елингтън трябваше да признае, че това беше дало определени резултати. Някои от съветските противосамолетни системи бяха показали, че притежават неподозирани досега способности, но половината от загубите на самолети си оставаха необясними. Дали се дължаха на инцидентите, които съпътстваха пилотирането на тежко натоварени самолети на минимална височина, или просто законът за вероятностите действаше еднакво при всички? Един пилот можеше да сметне, че 1 процент шанс да бъде свален по време на дадена мисия е приемлив риск, след което да осъзнае, че петдесет такива мисии вдигаха този шанс на 40 процента.
Екипажите от ескадрилата му бяха необичайно тихи. Елитната ескадрила от невидими самолети беше едно сплотено семейство от мъже, една трета от които бяха загинали. Професионализмът, който позволяваше на останалите да забравят за това и да се наплачат, когато останат сами, си имаше граници. Ефективността на мисиите беше намаляла. Но независимо от изискванията на бойното сражение, Елингтън знаеше, че мястото на чувствата в голямата военна схема на нещата се намираше под нуждата да бъдат поразени целите.
Той издигна самолета си над настилката и зави на изток. Тази вечер беше сам и не носеше никакви оръжия, освен ракети „Сайдуиндър“ и противорадарни ракети за самозащита. Неговият F-19A беше натоварен с резервоари за гориво, вместо с бомби. Дюк избра първоначална височина на полета три хиляди фута и провери показанията на бордовите уреди, като направи малка корекция в баланса на самолета, преди бавно да слезе на петстотин фута. Това беше височината, на която той прелетя над река Везер.
— Забелязвам раздвижване по земята, Дюк — докладва Айсли. — Прилича ми на колона танкове и бронетранспортьори, която се движи на североизток по магистрала 64.
— Докладвай в базата. — Всичко, което се движеше в този сектор, беше цел. Една минута по-късно самолетът прелетя над Лайне северно от Алфелд. Двамата офицери видяха отблясъците на артилерийски огън в далечината и Елингтън зави рязко наляво, за да остане извън обсега на оръдията. На никой летящ по траекторията си 152-мм снаряд не му пукаше дали фризбито е невидимо за радарите или не.
„Това трябваше да бъде по-безопасно от ударна мисия“ — каза си Елингтън. Те продължиха да летят на изток, на две мили от второкласния път, който Айсли наблюдаваше непрекъснато с монтираната на носа телевизионна камера. Системата за предупреждение се включи, когато засече радарите на зенитно-ракетни установки, които прочесваха небето в търсене на вражески самолети.
— Танкове — каза тихо той. — Много.
— Движат ли се?
— Не мисля. Изглежда, че стоят наредени до дърветата край пътя. Чакай — предупреждение за пуск на зенитна ракета! Ракета на три часа!
Елингтън натисна лоста за управление надолу и наляво. В рамките на няколко секунди трябваше да го спусне рязко надолу, след което да обърне глава, за да види приближаващата ракета, а после отново да погледне напред, за да не заоре носа на струващия петдесет милиона самолет в калта. Единственото, което успя да забележи, беше жълто-бялата огнена опашка на ракетата, която се насочваше към него. Той изравни самолета и незабавно зави рязко надясно. На задната седалка Айсли не изпускаше ракетата от погледа си.
— Отклонява се, Дюк — да! — Ракетата изравни над дърветата зад фризбито, след което се спусна надолу и се взриви в гората. — Според уредите е била SA-6. Търсещият радар е на един часа и е много близо.
— Добре — каза Елингтън. Той активира една противорадарна ракета „Сайдарм“ и я изстреля срещу радарния предавател от разстояние четири мили. Руснаците не я забелязаха навреме. Елингтън видя взрива. „На ти, Дарт Вейдър!“
— Мисля, че беше прав в предположението си за начина, по който успяват да ни свалят, Дюк.
— Да. — Фризбито беше конструирано да се справя с въздушнопреносимите радари. Наземните радари за въздушен поиск имаха много по-голям шанс да открият невидимия самолет. Те можеха да намалят шансовете им, като летяха ниско над земята, но това намаляваше видимостта им. Той се обърна, за да хвърли още един поглед на танковете. — Колко мислиш, че бяха, Дон?