Елингтън се приземи в края на една полянка. Той бързо се освободи от парашута и активира аварийния си радиопредавател, след което извади револвера си. Дюк забеляза, че парашутът на Айсли виси от едно дърво, и се затича натам.
— Шибани дървета! — каза майорът. Краката му висяха над земята. Елингтън се качи на дървото и го освободи от парашута му. Лицето на майора кървеше.
От север се чу тътенът на експлозии.
— Улучили са го! — каза Дюк.
— Да, но кой улучи нас? — отвърна Айсли. — Гърбът ме боли.
— Можеш ли да се движиш, Дон?
— Да, по дяволите!
Разпръсването на складовете за гориво на множество малки депа беше намалило атаките срещу тях до нула. Породеното от този факт усещане за сигурност беше продължило цял месец. Нападенията срещу танковите колони и складовете за муниции бяха сериозни, но руснаците разполагаха с достатъчно запаси и от двете. Горивото беше нещо друго.
— Другарю генерал, НАТО промени модела на въздушните си атаки.
Алексеев се обърна към началника на въздушното си разузнаване, за да го изслуша. След пет минути се появи и началникът на продоволствието.
— Какво е положението?
— Като цяло загубихме около десет процента от запасите си за фронта. В района на Алфелд са цели тридесет процента.
Телефонът иззвъня. Обаждаше се генералът, чиито дивизии трябваше да нападнат Алфелд след пет часа.
— Нямам гориво! Конвоят цистерни беше нападнат и унищожен на двадесет километра оттук.
— Можете ли да атакувате с наличното? — попита Алексеев.
— Да, но изобщо няма да мога да маневрирам!
— Трябва да атакувате с наличното.
— Но…
— Четири дивизии съветски войници ще бъдат избити, ако не им помогнете. Атаката ще започне по план! — Алексеев затвори телефона. И Береговой нямаше много гориво. Резервоарите на един танк събираха гориво, което му позволяваше да измине триста километра по права линия, но танковете почти никога не се движеха по права линия, а освен това и екипажите пренебрегваха заповедите и оставяха двигателите включени дори когато стояха на едно място. При внезапна въздушна атака времето, необходимо за включването на дизеловите двигатели на танковете им, можеше да се окаже фатално. Береговой се беше принудил да даде целия си резерв от гориво на тръгналите на изток танкове, за да могат те да нападнат Алфелд заедно с тръгналите на запад В формирования. Двете дивизии на левия бряг на река Везер бяха на практика обездвижени. Алексеев залагаше офанзивата на способността си да възстанови маршрутите за доставки. Той каза на началника на продоволствието си да осигури още гориво. Дори ако атаката се окажеше успешна, той пак щеше да има нужда от гориво.
Промяната беше направо смешна: от Стендал до Москва се стигаше само за два часа с реактивен самолет — от войната при мира, от опасността при безопасността. Шофьорът на баща му го посрещна на военното летище и незабавно го откара в официалната дача на министъра в брезовите гори извън столицата. Той влезе в предната стая и видя, че при баща му има някакъв непознат мъж.
— Значи това е известният Иван Михайлович Сергетов, майор от Съветската армия.
— Извинете, другарю, но не мисля, че сме се срещали някога.
— Ваня, това е Борис Косов.
Лицето на младия офицер издаде част от емоциите, които го обхванаха при представянето му на директора на КГБ. Той се облегна назад в стола си и се вгледа в мъжа, който беше дал заповедта за бомбения атентат в Кремъл — след като беше уредил присъствието на деца там. Беше два часът сутринта. За да запазят тази среща в тайна, на пътя пред дачата патрулираха войници на КГБ, които бяха верни на Косов — за които се предполагаше, че са верни, поправи се мислено министър Сергетов.