„Точната дума е gloom, Паша.“ Генералът застана до оперативния си офицер.
— Искам да чуя предложения, Евгений Илич.
Офицерът сви рамене.
— Трябва да продължим. Нашите бойци са уморени; техните също.
— Ние изпращаме неопитни войници срещу ветерани. Това трябва да се промени. Ще вземем офицери и сержанти от А формированията, които не са на фронта, и ще ги използваме, за да подсилим пристигащите В формирования. Тези запасняци трябва да имат в редиците си опитни воини, иначе просто ще ги изпращаме на заколение като стадо добитък. Другото нещо, което ще направим, е временно да прекратим офанзивните операции…
— Другарю генерал, ако направим това…
— Разполагаме с достатъчно сили за една последна атака. Тя обаче ще бъде проведена когато и където реша аз, и то само след пълна подготовка. Ще заповядам на Береговой да се измъкне по възможно най-добрия начин, но не мога да предам заповедта по радиото. Евгений Илич, искам довечера да отидете до щаба на Береговой. Той ще има нужда от един добър оперативен офицер и вие ще бъдете този офицер. — „Ще ти дам възможност да се реабилитираш, долен предател. Използвай я добре.“ Най-важното беше, че по този начин той се отърваше от агента на КГБ. Оперативният офицер излезе, за да уреди въпроса с транспорта си. Алексеев извика Сергетов в кабинета си.
— Връщате се в Москва.
Глава четиридесет и втора
Решение на конфликта
— Удивително е какво могат да направят чифт петици…
— Извинете, господин генерал? — попита го началникът на разузнаването му. SACEUR поклати глава и за първи път погледна картата с увереност. Алфелд беше издържал и за генерала това беше едно малко чудо. Германците в западната част на града бяха унищожени почти напълно, но въпреки че линиите им се бяха огънали, те не се бяха прекършили. Подкрепленията вече бяха тръгнали натам. Една танкова бригада беше на път да подсили отбраната на града. Новопристигналата бронирана дивизия настъпваше на юг, за да изолира тази руска дивизия от намиращите се на Везер съветски части. Онези съветски дивизии, които бяха проникнали най-навътре в германска територия, бяха изстреляли целия си запас от зенитни ракети и сега натовските самолети редовно бомбардираха позициите им.
Данните от въздушното разузнаване показваха, че откритото пространство на изток от Алфелд се беше превърнало в костница за изгорели танкове. Натам също се бяха отправили подкрепления. Иван щеше да се върне, но небето се проясняваше и натовските самолети отново щяха да имат възможност да покажат пълната си мощ.
— Йоахим, мисля, че ги спряхме.
— Да, хер генерал! Сега ще започнем да ги изблъскваме назад.
— Татко, генерал Алексеев ми заповяда да ти предам, че според него е невъзможно да победим НАТО!
— Сигурен ли си?
— Да, татко. — Младежът седеше в кабинета на министъра. — Ние не успяхме да постигнем стратегическа изненада. Подценихме въздушната мощ на НАТО. Не успяхме да попречим на НАТО да се запасява с продоволствие. Ако я нямаше последната им контраатака, може би щяхме да успеем, но… Имаме още една възможност. Генералът прекратява офанзивните операции и се подготвя за последна атака. За да направи това…
— Ако всичко е загубено, за какво тогава ми говориш?
— Ако успеем да нанесем на силите на НАТО толкова големи поражения, че да им попречим да започнат мащабна контраофанзива, ще успеем да задържим вече постигнатото, което ще позволи на Политбюро да преговаря от позиция на силата. Това също е нещо несигурно, но е най-добрата възможност, която вижда генералът. Той те моли да предадеш на Политбюро, че е необходимо уреждане на конфликта по дипломатически път, и то бързо, преди НАТО да възстанови силите си дотолкова, че да започне своя офанзива.
Министърът кимна. Той се обърна в стола си и в продължение на няколко минути гледа през прозореца, докато синът му чакаше отговор.
— Преди това е възможно — каза най-накрая министърът — те да наредят Алексеев да бъде арестуван. Знаеш какво стана с останалите, които бяха арестувани досега, нали? — На сина му бяха необходими няколко секунди, за да осъзнае какво казва баща му.
— Не може да са го направили!
— Снощи, всичките седем, включително и бившият ти главнокомандващ.