— Но той беше добър командир…
— Той се провали, Ваня — каза тихо Сергетов старши. — Държавата не обича провалите, а аз самият се съюзих с Алексеев заради теб… — Гласът му заглъхна. „Сега вече нямам избор. Трябва да сътруднича на Косов независимо колко голямо копеле е и независимо от последствията. И освен това трябва да рискувам и твоя живот, Ваня.“ — Виталий ще те откара до дачата. Облечи се в цивилни дрехи и ме изчакай. Не излизай и не позволявай на никого да те види.
— Но теб със сигурност те наблюдават!
— Разбира се. — Баща му се усмихна за кратко. — Наблюдават ме офицери от Комитета за държавна сигурност, офицери от личния щаб на Косов.
— А ако той те изиграе?
— Тогава и аз, и ти, Ваня, ще умрем. Прости ми, никога не съм мислил, че нещо такова ще… през последните няколко седмици ти ме накара наистина да се гордея с теб. — Той стана и прегърна сина си. — Сега върви и ми се довери.
Младежът излезе и Сергетов вдигна телефона си и набра номера на главното управление на КГБ. Директор Косов отсъстваше и министърът остави съобщение, че данните за добива на петрол в Персийския залив, които Косово му е поискал, са готови.
Срещата, която министърът беше поискал с тази кодова фраза, се състоя малко след залез. Преди полунощ Иван Михайлович вече беше на борда на един самолет, който трябваше да го откара обратно в Германия.
— Директор Косов се възхищава на метода, по който се отървахте от предателя. Той каза, че ако агентът е бил убит, дори случайно, това е щяло да предизвика подозрение, но сега, когато той се намира в безопасност зад вражеските линии и изпълнява дълга си, никой няма да заподозре нищо.
— Следващия път, когато се видите с това копеле, му предайте моите благодарности.
— Вашият приятел е бил разстрелян преди тридесет и шест часа — каза след това Сергетов.
Генералът се изпъна.
— Какво?
— Бившият главнокомандващ Западния военен театър е бил разстрелян заедно с маршал Савирин, Рожков и още четирима.
— А този шибаняк Косов ме поздравява за…
— Той каза, че не е можел да направи нищо, за да ги спаси, и предаде съболезнованията си.
„Съболезнования от Комитета за държавна сигурност — помисли си Алексеев. — Ще дойде ден, другарю Косов…“
— Аз, разбира се, съм следващият.
— Прав бяхте, като ми наредихте да обсъдя вашето мнение за бъдещите операции първо с баща ми. Те двамата с Косов смятат, че ако предложите това на СТАВКА, ще означава незабавното ви арестуване. Политбюро все още смята, че е възможно да победим. Когато тази илюзия бъде разбита, може да се случи всичко.
Алексеев знаеше отлично какво означаваше „всичко“.
— Продължавайте.
— Вашата идея да прикрепите опитни войници към пристигащите В дивизии е много добра и никой не може да отрече това. Няколко такива дивизии минават покрай Москва всеки ден. — Сергетов спря, за да остави генерала си сам да си направи заключенията. Цялото тяло на Алексеев сякаш се разтресе.
— Ваня, ти говориш за държавна измяна.
— Говорим за оцеляването на Родината…
— Не бъркай важността на собствения си живот с важността на страната ни! Вие сте войник, Иван Михайлович, също като мен. Нашият живот е заменим…
— За нашето политическо ръководство ли? — попита Сергетов. — Уважението ви към партията е малко позакъсняло, другарю генерал.
— Надявах се баща ви да убеди Политбюро да приеме по-умерен модел на действие. Нямах намерение да започвам бунт.
— Времето за умерени действия отдавна отмина — отвърна Сергетов. Сега той говореше като млад партиен функционер. — Баща ми и някои други се изказаха против войната, но без резултат. Ако предложите дипломатическо разрешение на конфликта, ще бъдете арестуван и разстрелян, първо, защото не успяхте да постигнете възложените ви цели, и второ, защото се осмелявате да предлагате политическо решение на партийния елит. Кой ще ви замени тогава и до какво ще доведе това? Баща ми се страхува, че Политбюро може да разреши използването на ядрени оръжия. — „Баща ми беше прав — помисли си Сергетов. — Въпреки гнева си към Политбюро, Алексеев е служил на държавата твърде дълго и твърде добре, за да си позволи да си мисли реалистично за държавна измяна.“
— Партията и Революцията бяха предадени, другарю генерал. Ако ние не ги спасим, и двете ще бъдат загубени. Баща ми каза, че вие сам трябва да решите на кого и на какво да служите.