— Изпратихте ли рапорт за контакта до Норфолк?
— Очакваме само вашата заповед за това.
— Много добре. Да видим колко добре можем да се справим с упражнение по задържане, мистър.
След петнадесет минути хеликоптерът на „Фарис“ вече пускаше хидроакустични буйове върху подводницата, а фрегатата постоянно я облъчваше с мощния си активен хидролокатор. Упражнението щеше да бъде прекратено едва когато съветската подводница се признаеше за победена, като се изкачи обратно на шнорхелова дълбочина, или тогава, когато успееше да избяга от фрегатата, последното щеше да донесе голяма черна точка в досието на Морис. Целта на това безобидно на пръв поглед упражнение в действителност беше много неприятна — да се пречупи увереността на капитана на подводницата във възможностите на плавателния му съд, на екипажа му, и на самия него.
Намираха се на хиляда мили от най-близкия бряг и се движеха на североизток със скорост двадесет и пет възела. Екипажът беше в лошо настроение, въпреки че не му беше за пръв път. Планираният им триседмичен престой в Норфолк беше съкратен на осем дни, което за подводничарите беше твърде голямо разочарование, предвид дългата първа мисия на „Чикаго“. Всички пътувания и отпуски бяха прекратени предсрочно, а някои по-дребни дейности по поддръжката, които трябваше да се вършат от техниците на брега, сега се изпълняваха денонощно от екипажа. Два часа след потапянето Маккафърти беше информирал екипажа си за мисията: да проведат интензивни двуседмични учения по проследяване и торпилиране, след което да се отправят към Баренцово море за събиране на допълнителни разузнавателни сведения. Той им беше казал, че мисията им е много важна, но моряците бяха чували това и преди.
Глава седма
Първоначални наблюдения
Толанд се надяваше, че униформата му е в безупречен вид. Беше 6:30 часа в сряда сутринта, но той беше станал още в четири, за да се подготви за доклада си и ругаеше мислено CINCLANT, че е ранобудно копеле, което вероятно иска да поиграе малко голф следобед. За Боб този следобед щеше да бъде като всички останали през последните няколко седмици и той щеше да го прекара в прелистване на безброй разузнавателни материали и копия на съветски публикации.
В сравнение с другите части на старата сграда, заседателната зала на флаговите офицери приличаше на чужда планета, но това едва ли трябваше да изненада някого. Адмиралите обичаха удобствата. Боб се отби в най-близката тоалетна, за да се освободи от голямото количество кафе, което беше изпил за събуждане. Когато се върна, флаговите офицери вече влизаха в залата. Те си разменяха поздрави, но обичайните за този ранен час шеги и приятелски закачки липсваха. Офицерите насядаха в кожените си кресла според ранга си. Пред неколцината пушачи бяха поставени пепелници. Пред всички имаше бележници. Стюарди внесоха няколко кани кафе, сметана и захар на сребърни подноси, след което се оттеглиха. Чашките бяха сложени на масата предварително. Всеки от офицерите си наля чаша кафе. CINCLANT кимна на Толанд.
— Добро утро, господа. Преди около месец четирима полковници от съветската армия, всичките командири на мотострелкови полкове, бяха съдени от военен съд и екзекутирани за фалшифициране на данните в рапортите им за обучението и бойната готовност на поделенията им — започна Толанд. — В началото на тази седмица ежедневникът на съветските въоръжени сили „Красная звезда“ публикува материал за екзекуцията на няколко редника от съветската армия. Всички те са били съдени за неподчинение на заповедите на техните сержанти и с изключение на двама са отслужвали последните шест месеца от военната си служба. В какво се състои важността на тази информация! Руската армия отдавана е известна със строгата си дисциплина, но и в нея, както и в много други сфери на живота в Съветския съюз, не всичко е такова, каквото изглежда. За разлика от повечето армии в света, сержантът в съветската армия не е професионален войник. Подобно на редниците и той е наборник, който в началото на военната си служба е бил избран за специално обучение поради неговата интелигентност, политическа надеждност или предполагаеми лидерски качества. Той преминава през шестмесечен курс на обучение, който завършва с повишаването му в звание сержант, след което се завръща в поделението си. В действителност той има също толкова малки практически познания, колкото и подчинените му, а по-добрите му познания по тактика и използване на оръжие са незначителни в сравнение с огромната разлика между познанията на сержантите и новобранците в западните армии. По тази причина, истинският авторитет невинаги произлиза от званието, а от прослуженото време. Съветите попълват въоръжените си сили два пъти в годината — през декември и юни. При обичайната двугодишна служба във всяка формация могат да се разграничат четири класа, от които най-ниският включва бойците, отслужващи първите си шест месеца, а най-високият — бойците, отслужващи последните си шест месеца. Младежите, чиято дума се слуша в съветските мотострелкови роти, са онези, които отслужват последните си шест месеца. Обикновено те изискват и получават най-доброто — повече храна, нови униформи, по-малко наряди. Също така обичайно е те да не признават авторитета на сержантския състав на ротата. В действителност всички заповеди се издават от офицерите, а не от взводните и отдельонните сержанти. Обикновено се изпълняват с малко зачитане на онова, което за нас е конвенционална военна дисциплина на подофицерско ниво. Лесно можете да си представите на какво огромно напрежение са подложени младшите сержанти. В резултат на всичко това, в много случаи офицерите трябва да вършат неща, които не влизат в задълженията им и които те не харесват.