— О, вие вече сте експерт във военните дела? — попита министърът на отбраната. — Жалко е, че не сте такъв експерт и в своята област, защото в противен случай нямаше да се намираме в такова затруднение!
— Другарю министър, аз ви предупредих, че прогнозите ви за потреблението на гориво в бойни условия са твърде оптимистични, и излязох прав. Не казахте ли вие самият: „Дайте ни горивото, а ние ще се погрижим да го използваме както трябва“? Вие казахте, че кампанията ще продължи две, най-много четири, седмици, не беше ли така? — Сергетов погледна около масата. — Опит като този ни изправи пред катастрофа!
— Ние няма да се провалим! Ние ще победим Запада.
— Другари — Косов влезе в стаята. — Извинете ме за закъснението. Току-що бях уведомен, че нашите сили в Исландия се предават. Командващият ги генерал докладва за тридесет процента жертви и безнадеждна тактическа ситуация.
— Да се арестува незабавно! — изрева министърът на отбраната. — Заедно с цялото му семейство.
— Другарят министър на отбраната, изглежда, показва по-добри резултати при арестуването на нашите хора, отколкото в разгромяването на враговете ни — отбеляза сухо Сергетов.
— Нахален хлапак! — Министърът на отбраната пребледня от гняв.
— Не казвам, че сме били победени, но е ясно и че не сме победили. Време е да потърсим политическо решение на тази война.
— Със съжаление трябва да ви информирам, че това вече е невъзможно — намеси се Косов. — Имам причини да вярвам, че преговорите са били измама — един вид германска маскировка.
— Но миналия ден вашият заместник ни каза, че…
— Предупредих и него, и вас, че имам определени съмнения. Днес във френския вестник „Льо Монд“ беше отпечатано съобщение, че германците са отхвърлили съветско предложение за политическо разрешаване на конфликта. В статията се посочва точното място и време на провеждане на срещите, така че информацията може да е изтекла само по официалните германски канали. Очевидно преговорите още от самото начало са били опит да се въздейства върху стратегическото ни мислене. Те ни изпращат съобщение, другари. Те ни казват, че са готови да се бият докрай.
— Маршал Бухарин, с какви сили разполага НАТО? — попита Генералният секретар.
— Те понесоха огромни загуби в жива сила и бойна техника. Армиите им са изтощени. Трябва да са изтощени, иначе вече щяха да са предприели мощна контраатака.
— Значи можем да направим още един опит — каза министърът на отбраната. Той погледна към масата в очакване на подкрепа. — Още един масиран опит. Може би Алексеев е прав — трябва да координираме една масирана атака, за да смажем линиите им.
„Сега пък се хващаш за чужди сламки“ — помисли си Сергетов.
— Съветът по отбраната ще обсъди този въпрос насаме — обяви Генералният секретар.
— Не! — възрази Сергетов. — Това е политически въпрос, който трябва да бъде решен от цялото Политбюро. Съдбата на нашата страна не може да бъде решавана само от пет души!
— Нямате право да възразявате, Михаил Едуардович. Край тази маса вие нямате право на глас. — Сергетов с изненада осъзна, че тези думи бяха изречени от Косов.
— А може би трябва да му дадем това право — каза Бромковский.
— Сега не му е времето да обсъждаме този въпрос — отвърна Генсекът.
Сергетов се вгледа в лицата около масата. Никой нямаше смелостта да заговори. Той почти беше променил баланса на силите в Политбюро, но преди да стане ясно коя фракция има надмощие, старите правила щяха да си останат в сила. Срещата беше закрита. В стаята останаха само членовете на Съвета по отбраната, които задържаха маршал Бухарин при себе си.
Кандидат-членът на Политбюро се позабави навън, за да потърси съмишленици. Колегите му минаваха покрай него. Неколцина го погледнаха в очите и отминаха.
— Михаил Едуардович? — Беше министърът на селското стопанство. — С колко гориво ще разполагаме за разпределението на хранителните ресурси?
— А с колко храна ще разполагаме? — запита в отговор Сергетов. „И изобщо колко ли храна може да имаме?“
— С повече, отколкото предполагате. Ние утроихме размера на частните парцели обработваема земя в Руската република…