— Какво?
— Да, старите хора от фермите вече произвеждат достатъчно храна — достатъчно поне за изхранването ни засега. Проблемът е в разпределението.
— Никой не ми е казвал за това. — „Най-после добри новини?“ — чудеше се Сергетов.
— Знаете ли колко пъти съм предлагал да направим точно това? Не, вие не бяхте в Политбюро миналия юли. От години повтарям, че това е най-добрият начин да решим много от проблемите си, и най-накрая те ме послушаха! Имаме храна, Михаил Едуардович. Да се надяваме, че ще имаме и хора, които да я консумират. Трябва ми гориво, за да извозя хранителните стоки до градовете. Ще го получа ли?
— Ще направя каквото мога, Филип Моисеевич.
— Днес говорихте добре, другарю. Надявам се някой да се вслуша в думите ви.
— Благодаря.
— Как е синът ви?
— Последния път, когато ми се обади, каза, че е добре.
— Срамувам се, че и моят син не е на фронта. — Министърът на селското стопанство замълча за малко. — Ние трябва да… е, днес нямаме време за това. Дайте ми данните за горивото възможно най-бързо.
„Съюзник? Или агент-провокатор?“
Алексеев държеше съобщението в ръка: „НЕЗАБАВНО СЕ ЯВЕТЕ В МОСКВА ЗА КОНСУЛТАЦИИ.“ Дали това не беше смъртната му присъда? Той извика заместника си.
— Нищо ново. Край Хамбург имаме няколко опипващи атаки, край Хановер се гласи нещо, което прилича на подготовка за атака от север, но няма нищо, с което да не можем да се справим.
— Трябва да замина за Москва. — Алексеев забеляза тревогата върху лицето на заместника си. — Не се притеснявай, Анатолий, твърде отскоро съм главнокомандващ, за да бъда разстрелян. Ако искаме да направим от тези В формирования истински бойци, ще трябва да организираме систематично прехвърлянето на жива сила. Предполагам, че ще се върна след двадесет и четири часа или по-малко. Предай на майор Сергетов да вземе куфарчето ми с картите и да ме чака отвън след десет минути.
На задната седалка на щабния автомобил Алексеев подаде на адютанта си съобщението и го погледна иронично.
— Какво означава това?
— Ще разберем след няколко часа, Ваня.
— Те наистина са полудели.
— Трябва да подбирате думите си по-внимателно, Борис Георгиевич — каза Сергетов. — Сега пък какво е направило НАТО?
Шефът на КГБ поклати изненадано глава.
— Имах предвид Съвета по отбраната, млади глупако!
— Този млад глупак няма право на глас в Политбюро. Вие сам посочихте това. — Сергетов все още таеше слаба надежда, че Политбюро може да бъде вразумено.
— Михаил Едуардович, досега правех големи усилия, за да ви защитя. Моля ви да не ме карате да съжалявам за това. Ако бяхте успели да накарате Политбюро да вземе решение с открито гласуване, щяхте да загубите и вероятно да се самоунищожите. А сега — Косов млъкна за малко и се ухили — те поискаха от мен да обсъдя решението им с вас, за да им осигуря вашата подкрепа.
— Те са двойно откачили — продължи Косов. — Първо, министърът на отбраната иска разрешение за използването на няколко малки тактически ядрени бойни глави. Второ, той се надява на вашата подкрепа. Те предлагат пак да използваме маскировка. Една малка тактическа ядрена бойна глава ще бъде взривена в ГДР, след което ние ще отговорим на удара с удар, като същевременно обявим, че НАТО е нарушило споразумението да не употребява ядрено оръжие. Но може да стане и по-зле. Те наредиха на Алексеев да се яви в Москва, за да поискат неговата оценка за плана и как най-добре да го осъществят. Той вече би трябвало да е на път за насам.
— Политбюро никога няма да се съгласи с това. Все пак не всички сме луди, нали? Казахте ли им как ще реагира НАТО?
— Разбира се. Казах им, че първоначално НАТО ще бъде твърде объркано и няма да реагира изобщо.
— Вие сте ги окуражили?
— Иска ми се да не забравяте, че те предпочитат мненията на Ларионов пред моите.
„Другарю Косов — каза си Сергетов — какво ще стане с Родината, ви интересува много по-малко от вашата собствена безопасност. Вие няма да имате нищо против разрушаването на цялата страна, стига преди това да сразите враговете си.“
— Гласуването в Политбюро…
— Ще подкрепи Съвета по отбраната. Помислете. Бромковский ще гласува против, министърът на селското стопанство вероятно също ще гласува против, въпреки че аз лично се съмнявам. Те искат вие да се изкажете в подкрепа на плана им. Това ще намали опозицията на стария Петя. Петя е един добър човек, но никой вече не го слуша.