— Вероятност? А не сигурност? — попита министърът на отбраната.
— На война няма нищо сигурно.
— Този урок вече го научихме — намеси се сухо външният министър. — Защо още не сме спечелили войната?
— Другари, ние не успяхме да постигнем стратегическа и тактическа изненада. Изненадата е най-важният фактор по време на война. Ако я бяхме постигнали, вероятно — почти сигурно — щяхме да успеем за две или три седмици.
— От какво друго се нуждаете, за да постигнете определени успехи сега?
— Другарю министър на отбраната, имам нужда от подкрепата на народа и партията, както и от малко време.
— Вие избягвате въпроса! — каза маршал Бухарин.
— При първоначалния удар не ни беше разрешено да използваме химически оръжия. Това можеше да ни даде решително предимство…
— Беше решено, че политическата цена за употребата на такива оръжия е твърде висока — защити се външният министър.
— Можете ли да ги използвате пълноценно сега? — попита Генералният секретар.
— Мисля, че не. Тези оръжия трябваше да бъдат използвани още в самото начало срещу складовете за оборудване на НАТО. Сега тези складове са празни в по-голямата си част и нанасянето на удар по тях ще има ограничен ефект. Използването на химикали на фронта вече не е приемлив вариант. Новопристигащите В формирования не разполагат със съвременното оборудване, което им е необходимо, за да действат ефективно в химически заразена среда.
— Повтарям въпроса си — каза министърът на отбраната. — От какво се нуждаете, за да ни осигурите победа?
— За да постигнем решителен пробив, е необходимо да направим дупка в редиците на НАТО с ширина поне тридесет километра и дълбочина двадесет. За да постигна това, са ми необходими десет пълни дивизии, готови за настъпление. Трябват ми и няколко дни за подготовката им.
— А какво ще кажете за тактически ядрени оръжия? — Лицето на Алексеев не промени изражението си. „Да не сте полудели, другарю Генерален секретар?“
— Рискът е твърде голям. — „Меко казано.“
— А ако по политически път успеем да предотвратим ответния удар на НАТО? — запита министърът на отбраната.
— Не знам дали това е възможно. — „Нито пък вие.“
— И какво, ако го направим възможно?
— В такъв случай шансовете ни ще бъдат увеличени значително. — Алексеев млъкна за малко. Онова, което четеше в очите на хората в залата, го караше да настръхва. „Те искат да използват ядрени оръжия на фронта. И какво ще стане, когато НАТО отвърне на удара и изпари нашите войници? Дали всичко ще спре след само една размяна на ядрени удари, или ще бъдат използвани и други и експлозиите ще се преместват на изток и на запад? Ако им кажа, че са откачили, те ще си намерят друг генерал, който ще им играе по свирката.“ — Проблемът е в контрола, другари.
— Обяснете.
Ако трябваше да остане жив, за да предотврати това… Алексеев заговори внимателно, като смесваше истината с лъжи и предположения. Генералът не беше добър лъжец, но това беше проблем, който той и началниците му бяха обсъждали в продължение на повече от десет години.
— Другарю Генерален секретар, ядрените оръжия са преди всичко политически инструменти и за двете страни и се контролират от политическите им ръководители. Това ограничава тяхната приложимост на бойното поле. Решението да се използва ядрена бойна глава в тактическа среда трябва да бъде взето от политиците. Докато бъде получено тяхното одобрение, тактическата ситуация със сигурност ще се е променила и оръжието става безполезно. Оръжията на нашите противници могат да бъдат използвани по усмотрение на полевите командири на бойното поле, но аз никога не съм смятал, че политическите водачи на НАТО биха дали с лека ръка властта да ги използват на тези полеви командири. По тази причина оръжията, които те най-вероятно ще използват срещу нас, са в действителност стратегически ракети, насочени срещу стратегически цели, а не тактически оръжия, предназначени за употреба на бойното поле.
— Но те твърдят обратното! — възрази министърът на отбраната.
— Отбележете, че когато направихме пробивите при Алфелд и Рюле, срещу нас не бяха използвани ядрени оръжия, въпреки че някои предвоенни документи на НАТО предвиждат точно това. От това заключвам, че в уравнението има повече неизвестни фактори, отколкото сме предполагали. Ние сами научихме, че реалностите на войната се различават много от теорията на войната.