— Значи вие подкрепяте решението за използване на тактически ядрени оръжия? — попита външният министър.
„Не!“ Лъжата се отрони от устните му:
— Разбира се, че го подкрепям, стига да сте в състояние да предотвратите ответния удар. Трябва обаче да ви предупредя, че моите предположения за начина, по който ще реагира НАТО, може да се окажат неточни. Аз лично смятам, че можем да очакваме ответен удар няколко часа по-късно, отколкото предполагаме, като той ще бъде насочен към стратегически, а не към тактически цели. Най-вероятно е те да ударят пътни и железопътни възли, летища и складове. Тези цели са неподвижни, но танковете ни се движат. — „Помислете върху думите ми, другари; нещата бързо могат да излязат извън всякакъв контрол. Сключете мир, глупаци такива!“
— Значи според вас ние можем да използваме безнаказано тактически оръжия, ако същевременно бъдат заплашени наши стратегически цели? — попита с надежда Генералният секретар.
— Това включва в общи линии предвоенната доктрина на НАТО. Тя не обръща внимание на факта, че употребата на ядрени оръжия на съюзническа територия не може да бъде разрешена с лека ръка. Другари, предупреждавам ви, че предотвратяването на ответния удар на НАТО няма да бъде никак лесно.
— Вие си гледайте бойното поле, другарю генерал — отговори министърът на отбраната. — Ние ще се погрижим за политическата страна на въпроса.
Оставаше му само още едно нещо, с което да се опита да ги разубеди.
— Много добре. В такъв случай ще се нуждая от пряк контрол върху оръжията.
— Защо? — попита Генералният секретар.
„За да не бъдат изстреляни, шибаняко!“
— От практична гледна точка всяка минута ще се появяват и ще изчезват цели. Ако искате от мен да пробия отвор в редиците, като използвам атомни оръжия, няма да разполагам с времето, необходимо за получаване на одобрение от вас.
Алексеев с ужас осъзна, че дори и това не можеше да ги разубеди.
— Колко ракети ще ви трябват? — поинтересува се министърът на отбраната.
— Това зависи от времето и мястото на пробива, а и ние ще използваме малки оръжия срещу дискретни цели — не срещу населени места. Бих казал, че ще ми трябват максимум тридесет оръжия с мощност между пет и десет килотона. Ще ги изстреляме с неуправляеми артилерийски ракети.
— Кога ще бъдете готов за атаката? — попита маршал Бухарин.
— Зависи колко бързо ще успея да поставя ветерани в новите дивизии. Ако искаме тези запасняци да оцелеят на бойното поле, трябва да подсилим редиците им с опитни бойци.
— Добра идея, другарю генерал — одобри министърът на отбраната. — Няма да ви задържаме повече. След два дни искам да видя плана ви за атаката.
Петимата членове на Съвета по отбраната гледаха как генералът им отдава чест, обръща се кръгом и напуска заседателната зала. Косов погледна към Бухарин.
— И вие искахте да смените този човек?
— Това е първият истински войник, който виждам от години — съгласи се с него Генсекът.
Алексеев даде знак на майор Сергетов да го последва. Само той усещаше тежката ледена буца в стомаха си. Само той знаеше как се подгъват коленете му, докато вървеше по мраморните стълби. Алексеев не беше вярващ, но знаеше, че току-що беше видял как се отваря вратата към ада.
— Майоре — каза той спокойно, докато двамата се качваха в щабната кола. — Тъй като сте в Москва, не искате ли да посетите баща си, преди да се върнем на фронта?
— Благодаря ви, другарю генерал.
— Заслужихте си го, другарю майор. Пък и аз се нуждая от данните за доставките ни на гориво.
Шофьорът, разбира се, щеше да докладва за всичко, което беше чул.
— Те поискаха от мен да използвам ядрени оръжия на фронта! — прошепна Алексеев, когато вратата на министъра се затвори.
— Да, точно от това се страхувах.
— Те трябва да бъдат спрени! Не можем да предвидим каква катастрофа ще настъпи, ако използваме ядрените си оръжия.
— Министърът на отбраната казва, че тактическата ядрена среда може да бъде контролирана лесно.
— Той говори като някой от онези глупаци в НАТО! Между тактическата и стратегическата размяна на ядрени удари няма стена, а само една мъглява линия, съществуваща в съзнанието на аматьорите и академиците, които съветват своите политически водачи. Единственото нещо, което ще стои между нас и евентуален атомен холокост в случай, че нанесем ядрен удар — нашето оцеляване ще зависи от това, кой от политическите лидери на НАТО е най-нестабилен.