Между дърветата се чу звукът от хеликоптерни ротори. Алексеев застана до командния си БТР на малката полянка. Екипажът на машината беше зад дърветата заедно с един взвод автоматчици. Не беше много вероятно, но НАТО можеше да реши да се възползва от тази възможност, за да нападне и убие… „Не — помисли си генералът, — нито ние, нито те са толкова луди.“
Хеликоптерът беше един от новите американски „Блекхоук“. Той застина във въздуха и грациозно се приземи върху тревата. Над него останаха да кръжат двата съветски Ми-24. Вратата не се отвори веднага. Пилотът угаси двигателите и изчака да минат една-две минути, докато роторът спре да се върти напълно. Тогава вратата на хеликоптера се отвори и генералът излезе навън гологлав.
„Висок е за парашутист“ — помисли си Алексеев.
SACEUR можеше да вземе своя „Колт“ с кокалени чирени, който му беше подарен за службата му във Виетнам, но беше решил да впечатли руснака като отиде на срещата невъоръжен и в обикновена маскировъчна униформа. На яката му се виждаха четири черни звезди, а на лявата му гръд бяха зашити значките на майстор парашутист и на боен пехотинец. На дясната му страна имаше проста табелка с името му: РОБИНСЪН. „Не ми трябва да се фукам, Иван. Аз спечелих.“
— Кажете на хората в гората да станат и да се оттеглят.
— Но, другарю генерал! — Помощникът му беше нов и все още не познаваше началника си добре.
— Веднага. Ако имам нужда от преводач, ще ви дам знак с ръка. — Алексеев тръгна към колегата си от НАТО.
Двамата си отдадоха чест, но никой не пожела да подаде ръка пръв.
— Вие сте Алексеев — каза генерал Робинсън. — Очаквах да се срещна с друг.
— Маршал Бухарин се пенсионира. Говорите отлично руски, генерал Робинсън.
— Благодаря, генерал Алексеев. Преди няколко години се заинтересувах от пиесите на Чехов. Една пиеса може да бъде разбрана напълно само ако се прочете в оригинал. Оттогава съм изчел доста руска литература.
Алексеев кимна.
— За да опознаете по-добре врага си. — Той премина на английски. — Много разумно от ваша страна. Искате ли да се поразходим?
— Колко души имате зад дърветата?
— Един взвод мотострелковаци. — Алексеев отново заговори на руски. Робинсън знаеше руски много по-добре, отколкото той английски, и Паша си взе бележка. — Откъде можехме да знаем кой щеше да слезе от хеликоптера ви?
— Вярно — съгласи се SACEUR. „И въпреки това ти стоеше на открито, за да ми покажеш, че не се страхуваш.“ — За какво ще си говорим?
— За прекратяване на бойните действия, може би.
— Слушам ви.
— Вие, разбира се, знаете, че аз не съм участвал в започването на тази лудост.
Робинсън обърна глава.
— Че кой войник участва в такова нещо, генерале? Ние просто проливаме кръвта и поемаме вината. Ако не се лъжа, баща ви също е бил войник?
— Танкист. Той се оказа по-голям късметлия от вашия баща.
— Войната твърде често се оказва точно това, не мислите ли? Просто късмет.
— Не трябва да казваме това на нашите политици. — Алексеев почти си позволи да се усмихне, но навреме осъзна, че беше дал предимство на Робинсън.
— И кои са вашите политически водачи? Ако искаме да постигнем споразумение, трябва да мога да кажа на началниците си кой е на власт.
— Генералният секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз е Михаил Едуардович Сергетов.
„Кой?“ — зачуди се SACEUR. Той не си спомняше да беше чувал това име. Знаеше имената на всички членове на Политбюро, но това име не фигурираше между тях. Реши да печели време.
— Какво се случи, по дяволите?
Алексеев видя озадаченото изражение върху лицето на Робинсън и този път си позволи да се усмихне. „Вие не знаете кой е той, нали, другарю генерал? Това е едно неизвестно, върху което ще трябва да помислите доста.“
— Както вие американците обичате да казвате, беше време за промяна.