„Кой те е учил да играеш покер, синко? — чудеше се SACEUR. — Но аз имам асаци и попове. Какво държиш ти?“
— Какво предлагате?
— Аз не съм дипломат, а войник — отговори Алексеев. — Предлагаме незабавно примирие и поетапно изтегляне на войските до предвоенните позиции в рамките на две седмици.
— За две седмици мога да постигна това и без примирие — каза хладно Робинсън.
— С цената на множество жертви и на многократно по-голям риск — посочи руснакът.
— Знаем, че изпитвате недостиг на гориво. Цялата ви национална икономика ще се разпадне.
— Така е, генерал Робинсън, и ако нашата армия се разпадне, както казвате, ние ще имаме само едно средство, с което да защитим държавата.
— Вашата държава започна агресия срещу НАТО. Да не мислите, че мога да ви оставя да се върнете към предвоенното положение просто така? — попита тихо SACEUR. Той потискаше емоциите си. Вече беше направил една грешка, а две щяха да бъдат твърде много. — И не ми разправяйте глупости за бомбения атентат в Кремъл — много добре знаете, че нямаме нищо общо с това.
— Казах ви, че не съм участвал в започването на всичко това. Аз изпълнявам заповеди, но вие наистина ли мислите, че Политбюро можеше да си седи спокойно и да гледа как националната ни икономика просто спира? Какъв политически натиск щяхте да упражните върху нас, ако това станеше, а? Ако знаехте за дефицита на нефт у нас…
— Допреди няколко дни не знаехме.
„Значи маскировката все пак е сработила?“
— Защо не ни казахте, че имате нужда от нефт? — попита Робинсън.
— А вие щяхте ли да ни го дадете? Робинсън, аз не съм завършил Международни отношения като вас, но не съм чак такъв глупак.
— Сигурно щяхме да поискаме някакви отстъпки, но не мислите ли, че все пак щяхме да се опитаме да предотвратим всичко това?
Алексеев откъсна едно листо от някакво дърво. Той се загледа за малко в красивата плетеница от жилки, всяка от които беше свързана с всички останали. „Ти току-що уби още едно живо създание, Паша.“
— Предполагам, че Политбюро изобщо не се е сетило за това.
— Те започнаха агресивна война — повтори Робинсън. — Колко души загинаха заради тях?
— Хората, които са взели това решение, са арестувани. Те ще бъдат съдени от Народния съд за престъпления срещу държавата. Другарят Сергетов се изказа против войната и рискува живота си, също като мен, за да я доведе до справедлив край.
— Искаме тези хора да ни бъдат предадени. Ще съберем отново Нюрнбергския съд и ще ги съдим за престъпления срещу човечеството.
— Ще ги получите, когато ние свършим с тях. Това ще бъде един много дълъг процес, генерал Робинсън — добави Алексеев. И двамата вече си говореха като войници, а не като дипломати. — Вие мислите, че вашите страни са пострадали, така ли? Някой ден ще ви разкажа за страданията, които причиниха на нашата страна тези корумпирани мъже!
— И вашата хунта ще промени това?
— Откъде да знам? Но поне ще се опитаме. Както и да е, това не е ваша работа!
„Как пък не!“
— Говорите доста уверено за представител на едно ново и твърде нестабилно правителство.
— А вие, другарю генерал, говорите твърде уверено за човек, който преди по-малко от две седмици беше на ръба на поражението! Спомняте ли си какво ми казахте за късмета? Притиснете ни, ако желаете. Съветският съюз вече не може да спечели, но и двете страни все още могат да загубят. Знаете, че ви се размина на косъм. Ние почти ви сразихме. Ако проклетите ви невидими бомбардировачи не бяха унищожили мостовете ни през първия ден и ако бяхме успели да разбием още три-четири ваши конвоя, сега вие щяхте да ми предлагате условия.
„Да ги намалим на два-три конвоя напомни си Робинсън. — Наистина се измъкнахме на косъм.“
— Предлагам ви незабавно примирие — повтори Алексеев. — То може да започне още в полунощ. След това, след две седмици, ще се върнем на предвоенните си позиции и клането ще бъде прекратено.
— Размяна на военнопленници?
— Това можем да го уточним по-късно. Засега ми се струва, че Берлин е най-доброто място за размяната. — Както се и очакваше, Берлин беше останал почти незасегнат от войната.
— А какво ще стане с германските граждани зад вашите позиции?
Алексеев обмисли този въпрос.
— Те могат да си тръгнат необезпокоявани след началото на примирието. Дори още по-добре — ще позволя през нашите линии да им бъдат доставени хранителни запаси, разбира се, под наш контрол.