— Е, какво мисли нашият английски приятел за съветските корабостроителници? — попита капитанът с широка усмивка.
— Много по-модерни са от нашите — отговори Калоуей. — А и предполагам, че във вашите няма профсъюзи.
Офицерът се разсмя.
— В Съветския съюз няма нужда от профсъюзи. Тук работниците вече притежават всичко. — И двамата журналисти забелязаха, че капитанът цитира съвсем точно стандартната партийна линия. Разбира се.
— Вие подводничар ли сте? — попита англичанинът.
— Не! — възкликна капитанът. Последва сърдечен смях. Флин си помисли, че когато руснаците решат да се посмеят, го правят доста убедително. — Аз съм роден в степите и обичам синьото небе и широките равнини. Уважавам много другарите си подводничари, но нямам желание да бъда един от тях.
— Нито пък аз, капитане — съгласи се Калоуей. — Ние, възрастните британци, си обичаме градините и парковете. На какъв кораб служите?
— В момента работя на сушата, но последният ми кораб беше ледоразбивачът „Леонид Брежнев“. С него правехме някои проучвания и разчиствахме морските търговски пътища от Арктическия бряг до Тихия океан.
— Това трябва да е тежка работа — каза Калоуей. — И сигурно е опасна. — „Продължавай да говориш, приятел“, помисли си той.
— Работата изисква голяма концентрация, но ние руснаците сме свикнали със студа и леда. За нас е чест да помагаме за икономическия растеж на родината си.
— Аз не ставам за моряк — продължи Калоуей. Той видя как Флин го гледа с любопитство, сякаш му казваше: „Не ставаш, друг път…“ — Работата е твърде много дори когато си в пристанището. Като днес например. В корабостроителниците ви винаги ли е така оживено?
— О, днес изобщо не е оживено — отвърна капитанът, без дори да се замисли.
Репортерът на Ройтер кимна. По палубите на корабите имаше инструменти и сандъци, но не се виждаха признаци на усилена работа. Наоколо имаше съвсем малко хора. Много от крановете стояха неподвижно. Но палубите бяха затрупани, сякаш… Той погледна часовника си. Три и половина следобед. Работният ден не беше свършил.
— Днес е голям ден за отслабването на напрежението между Изтока и Запада — каза той, за да не издаде мислите си. — Пат и аз ще имаме материал за страхотен репортаж.
— Това е добре — усмихна се отново капитанът. — Бреме е да получим истински мир.
След четиричасов полет със самолета на „Аерофлот“, чиито седалки вероятно бяха измислени от Светите инквизитори на Торквемада, двамата журналисти кацнаха в Москва. Те отидоха до паркираната на летището кола на Флин и се качиха в нея. Калоуей все още не можеше да се справя с механичните повреди на своя автомобил и постоянно се оплакваше, че си беше купил съветска кола, вместо да докара своя „Морис“. Дяволски трудно му било да си намира резервни части.
— Хубав материал събрахме днес, а, Патрик?
— И още как. Само че ми се иска да имахме и една-две снимчици. — Руснаците бяха обещали да им осигурят снимки на „бетонната церемония“, направени от „Совфото“.
— Какво мислиш за корабостроителницата?
— Доста е големичка. Веднъж бях в корабостроителницата на Норфолк за един ден. На мен всички подобни съоръжения ми се струват еднакви.
Калоуей кимна замислено. „Корабостроителниците наистина си приличат — помисли си той, но защо «Полярний» ми се стори странна?“ Дали пък това не беше просто плод на подозрителния му репортерски мозък? Вечният въпрос, който си задаваха всички журналисти, беше какво крие събеседникът им. От друга страна, Съветите никога не го бяха допускали до своя военноморска база, а това беше третата му акредитация в Москва. Калоуей и преди беше ходил в Мурманск, за да разговаря с кмета на града за влиянието на персонала на базата върху градската администрация. Навсякъде по улиците на Мурманск можеха да се видят униформени военни, но кметът се беше опитал да избегне въпроса с думите: „В Мурманск няма части на военноморския флот.“ Това беше типично руски отговор на неудобен въпрос… но днес руснаците бяха оставили цяла дузина западни репортери да обиколят една от най-секретните им бази. Следователно те не криеха нищо. А може би криеха? Калоуей реши, че щом предадеше репортажа си, щеше да отиде да изпие едно бренди с приятеля си от посолството. И без това тази вечер там щеше да има някакъв купон.