Само за няколко секунди целият площад се изпълни с тичащи униформени мъже и се появи първата от многото служебни коли. Внезапно някаква размазана фигура, която можеше да бъде само на някой униформен, се изпречи пред обектива на камерата. Тук лентата свърши и на екрана се появи лицето на Рич Съдлър.
— В този момент капитанът от милицията, който ни придружаваше — милицията е съветският еквивалент на щатската полиция, — ни накара да прекратим записа и конфискува касетата ни. Не ни беше разрешено да снимаме машините на противопожарната команда, нито няколкостотинте въоръжени войници, които пристигнаха незабавно и в момента охраняват целия район. Но касетата току-що ни беше върната и ние имахме възможността да ви покажем на живо как изглеждаше сградата след потушаването на избухналите след експлозията пожари. Честно казано, не мога да обвинявам милиционера за действията му; в продължение на няколко минути никой тук не знаеше какво става.
— Бяхте ли заплашвани по някакъв начин, Рич? Искам да кажа, държаха ли се с вас, като че ли вие…
Съдлър заклати енергично глава.
— Съвсем не, Диона. В действителност властите показаха голяма загриженост за нашата безопасност. Освен капитана от милицията, сега с нас има отделение пехотинци от Червената армия и техният офицер ни увери, че те са тук единствено за да се погрижат за сигурността ни, а не за да ни заплашват. Не ни беше разрешено да се приближим до мястото на произшествието и, разбира се, ни беше забранено да напускаме района, но ние така или иначе нямахме намерение да си тръгваме. Касетата ни беше върната преди няколко минути и бяхме информирани, че можем да направим това излъчване на живо. — Камерата се премести върху сградата. — Както виждате, тук все още има приблизително петстотин милиционери, пожарникари и военни, които претърсват отломките, а вдясно от нас се намира съветският телевизионен екип, който прави същото, което и ние. — Толанд се вгледа в картината на екрана. Единственото тяло, което успя да види, изглеждаше ужасно малко. Той реши, че това се дължи на разстоянието и ъгъла, от който снимаше операторът.
— Диона, това, изглежда, е първият голям терористичен акт в историята на Съветския съюз…
— Откакто копелетата го създадоха — изсумтя Толанд.
— Знаем със сигурност — или поне така ни беше казано, че в сградата на Министерския съвет е била взривена бомба. Властите бяха напълно уверени, че става дума именно за бомба, а не за някаква неизправност. Известно ни е също, че трима, а може би и повече, души са загинали, а други четиридесет или петдесет са ранени. Но най-интересното е, че по времето, когато е избухнал взривът в тази сграда, е трябвало да има заседание на Политбюро.
— Мамка му! — Боб остави флакона с пяна на нощната масичка.
— Можете ли да ни кажете дали между загиналите или ранените има членове на Политбюро? — попита веднага Диона.
— Не, Диона. Вижте, ние се намираме на повече от четвърт миля от местопроизшествието, а висшестоящите държавни служители пристигат в Кремъл с автомобили, като при това минават през врата от другата страна на крепостта. Ние дори не знаехме, че те са били там, докато милиционерът, който ни придружаваше, не се изпусна. Точните му думи бяха: „Господи, Политбюро е вътре!“
— Рич, можеш ли да ни кажеш каква е реакцията на Москва по отношение на експлозията?
— Все още ни е трудно да преценим, Диона, тъй като ние не сме мърдали от мястото си и отразяваме този случай в развитието му. Реакцията на гвардейците от Кремъл беше същата, каквато би била и реакцията на служителите от американските Тайни служби — смес от ужас и гняв, но аз искам да подчертая, че гневът им не е насочен към никого, най-малкото пък към американците. Казах на нашия милиционер, че съм бил в сградата на американския Конгрес, когато през 1970 година избухна бомбата на Уедърман, а той ми отговори с отвращение, че комунизмът действително настигал капитализма и че в Съветския съюз нараствал броят на уличните хулигани. Това показва колко сериозно се отнасят тук към инцидента, защото офицерите от съветската милиция рядко си позволяват да коментират толкова открито проблемите с престъпността. И така, ако трябва да опиша реакцията на хората тук с една дума, то тя е „шок“.
— Значи в обобщение на това, което знаем досега, можем да кажем, че в Кремъл е избухнала бомба, като вероятно целта е била да се елиминира съветското Политбюро, макар да трябва да подчертая, че все още не сме сигурни в последното. Милиционерите потвърдиха, че най-малко трима души са загинали, а още около четиридесет са били ранени, като ранените се евакуират в най-близките болници. Ние ще ви предадем всяка нова информация, която успеем да получим. На живо от Кремъл с вас беше Рич Съдлър от CNN.