— Казахте, че бихте искали да имате още два месеца — отбеляза Сергетов.
— Задача като тази, с която сме натоварени, никога не може да бъде завършена напълно. Постоянно трябва да се правят нови подобрения. Само преди месец започнахме програма за заменяне на някои старши офицери на ниво батальон и полк с по-млади и по-амбициозни техни подчинени. Резултатите наистина са много добри, но някои от тези капитани, които в момента вършат майорска работа, действително имат нужда от малко повече опит.
— Значи все още имате съмнения?
— Съмнения винаги има, другарю министър. Воденето на война не е упражнение по математика. Ние си имаме работа с хора, а не с цифри. Цифрите са идеални по своята същност, но хората си остават хора независимо какво се опитваме да направим от тях.
— Добре, Павел Леонидович. Много добре. Успях да намеря един честен човек. — Сергетов вдигна чашата с чая си. — Аз помолих да бъда изпратен тук. Един приятел от Политбюро, Пьотр Бромковский, ми разказа за баща ви.
— Чичо Петя? — Алексеев кимна. — Той е бил комисар в дивизията на баща ми по време на настъплението към Виена. Често ни идваше на гости, когато бях още дете. Как е той сега?
— Не е добре. Вече е стар и болнав. Според него нападението срещу Запада е лудост. Разбира се, това може да се нарече несвързано старческо бълнуване, но той се е отличил много по време на войната и по тази причина аз поисках оценката ви за шансовете ни за успех. Това, което ми кажете, ще си остане между нас двамата, генерале. Твърде много хора се страхуват да ни кажат — имам предвид Политбюро — истината. Точно сега обаче е дошло времето да чуем цялата истина. Нуждая се от професионалното ви мнение, другарю генерал. Щом като аз мога да ви се доверя и да ви го поискам, значи и вие можете да ми се доверите, че няма да бъдете наказан за това, че сте ми го дали. — Увещанието завърши като твърда заповед.
Алексеев погледна събеседника си право в очите. Чарът в тях беше изчезнал и сега синьото имаше цвета на лед. В тези очи се криеше опасност, която можеше да застраши дори и един генерал, но министърът беше прав.
— Другарю, ние разчитаме на бърза кампания. Предполага се, че можем да стигнем до Рейн за две седмици. Тези предположения в действителност са по-песимистични от прогнозите ни отпреди пет години. НАТО подобри боеспособността си, особено по отношение на готовността си за борба с танкови подразделения. Бих казал, че три седмици са много по-реалистичен срок в зависимост от степента на тактическата изненада и от многото непредвидени обстоятелства, които са неразделна част от всяка една война.
— Значи ключът към успеха е изненадата?
— Ключът винаги е бил в изненадата — отвърна мигновено Алексеев. Той цитира съветската военна доктрина буквално: — „Изненадата е най-важният фактор по време на война. Изненадата бива два вида: тактическа и стратегическа. Тактическата изненада е оперативно изкуство. Стратегическата изненада се постига на политическо равнище.“ Последното е ваша работа, а не моя, и тя е много по-важна от всичко, което може да направи армията ни. При постигане на истинска стратегическа изненада, ако маскировката ни свърши работа, тогава ние почти сигурно ще спечелим на бойното поле.
— А в противен случай?
„Тогава ще сме убили осем деца за нищо“ — помисли си Алексеев, но не посмя да каже това на глас. Каква ли беше ролята на този очарователен мъж в бомбения атентат?
— Тогава е възможно и да се провалим. Можете ли да ми отговорите на един въпрос? Ще успеем ли да разцепим НАТО политически?
Сергетов сви рамене раздразнен, че беше се оставил да го спипат в собствения му капан.
— Както сам казахте, Павел Леонидович, уравнението има твърде много неизвестни. Какво ще стане, ако не успеем?
— Тогава войната ще се превърне в изпитание на волята и резервите, което ние би трябвало да спечелим. За нас е много по-лесно да изпращаме подкрепление на войските си. Ние имаме повече обучени войници, повече танкове, повече самолети в близост до зоната на бойните действия, отколкото която и да било от държавите-членки на НАТО.
— А Съединените щати?
— Съединените щати се намират от другата страна на Атлантическия океан. Ние имаме план за затварянето на Атлантическия океан. Те могат да прехвърлят по въздуха войски до Европа, но само жива сила, без гориво, без бойна техника. За последното са необходими кораби, а корабите могат да бъдат потопени по-лесно в сравнение с унищожаването на една пехотна дивизия. Ако не успеем да постигнем пълна изненада, морската оперативна зона ще придобие изключително важно значение.