— Господи! — Толанд спря да превежда и погледна към старшия офицер.
— Да. Ще има война. От другата страна на улицата имаме екип, който прави пълен превод, Боб. Да отидем да видим шефа.
— Сигурни ли сте? — попита CINCLANT.
— Възможно е да се задоволят и с по-малко, сър — отвърна Толанд. — Но аз не вярвам. Цялото това упражнение беше изпълнено така, че да се надъха руският народ до степен, каквато не съм виждал никога през живота си.
— Нека се опитаме да определим крайната цел на замисъла. Вие ми казвате, че те нарочно са избили всичките тези хора, за да предизвикат криза. — CINCLANT погледна надолу към бюрото си. — Трудно може да се повярва на подобно твърдение, дори и когато става дума за руснаците.
— Господин адмирал, ние или трябва да повярваме в това, или ще трябва да сметнем, че западногерманското правителство е решило да започне война срещу Съветския съюз, като предизвика руснаците първи да започнат бойните действия. Ако приемем втори вариант, тогава германците трябва да са си изгубили шибаните мозъци, сър — изтърси Толанд, забравяйки, че само адмиралите имаха привилегията да псуват в присъствието на адмирали.
— Но защо?
— Не знаем защо. Това е основният проблем в разузнаването, сър. Много по-лесно е да се определи какво става, отколкото да се намери причината за това.
CINCLANT стана и отиде до ъгъла на кабинета си. Щеше да има война, а той не знаеше каква беше причината за нея. Адмиралът искаше да знае каква е причината, защото тя можеше да се окаже много важна.
— Започваме да събираме резервите си. Толанд, вие свършихте дяволски добра работа през последните два месеца. Ще поискам да бъдете повишен в чин командир. Вие сте извън нормалната зона, но мисля, че ще успея да го уредя. В момента има свободно място в разузнаването към щаба на командващия 2-ри флот. Той пожела да бъдете прехвърлен към него, ако положението се влоши, а както изглежда, това вече е станало. Ще бъдете третият по старшинство офицер в неговия разузнавателен екип и ще работите на самолетоносач. Искам да приемете работата.
— Ще бъде адски хубаво, ако успея да прекарам няколко дни със семейството си, сър.
Адмиралът кимна.
— Дължим ви го. „Нимиц“ така или иначе ще премине транзитно оттук. Можете да се качите на борда му край испанския бряг. Явете се тук в сряда сутрин готов за път. — CINCLANT се приближи и стисна ръката на Боб. — Добра работа, командир.
На десет мили от тях „Фарис“ беше привързан към плаващата си база. Ед Морис наблюдаваше от мостика как един кран товари торпеда ASROC с ракетно задвижване, които след това биваха зареждани в магазина за изстрелване. Друг кран спускаше припаси върху хеликоптерната площадка на кърмата, а една трета от екипажа му работеше усърдно по преместването им в съответните складове на кораба. Морис беше поел командването на „Фарис“ преди почти две години и за първи път му се случваше да получи максималния брой оръжия и муниции. Техници от наземния екип оправяха някаква дребна механична повреда на осемклетъчния апарат за изстрелване на ASROC торпедата. Друг разчет от плаващата база работеше заедно с екипажа на „Фарис“ върху отстраняването на повреда в радара. Двигателите на кораба функционираха идеално, много по-добре, отколкото Морис беше очаквал от един двадесетгодишен плавателен съд. След няколко часа „Фарис“ щеше да бъде напълно готов… но за какво?
— Още ли не сме получили заповедите, капитане? — попита го старшият му помощник.
— Не. Предполагам, че всички се чудят каква ще бъде мисията ни, но бих се обзаложил, че дори и флаговете — така Морис наричаше адмиралите — все още не знаят. CINCLANTFLT е насрочил среща на всички командващи офицери за утре. Предполагам, че едва тогава ще успея да науча нещо. Може би — поправи се той.
— Какво мислите за тая работа с германците?
— Швабите, с които съм работил в открито море, бяха свестни момчета. Да се опитат да вдигнат във въздуха цялата командна структура на руснаците… никой не е чак толкова луд. — Морис сви рамене и на челото му се появи дълбока бръчка. — Въпреки това, старпом, не съществува правило, което да казва, че във всичко трябва да има смисъл.
— Дявол да ме вземе, ако не сте прав. Мисля, че ще имаме нужда от тези торпеда, капитане.