— Страхувам се, че сте прав.
— В открито море ли? — попита Марта Толанд.
— Там имат нужда от мен, а и мястото ми е там, независимо дали ти харесва, или не. — Боб не смееше да погледне жена си в очите. Да слуша горчивината в гласа й му беше достатъчно. Не искаше да я кара да се страхува, но беше станало точно това.
— Боб, наистина ли положението е толкова сериозно, колкото си мисля?
— Не знам, скъпа. Може и да е, но никой не знае. Виж, Марти, нали си спомняш Ед Морис и Дан Маккафърти? Сега всеки от тях командва свой кораб и също трябва да напусне дома си. Мислиш ли, че трябва да стоя спокойно на някое безопасно място на плажа, докато те рискуват живота си?
Отговорът на жена му беше направо унищожителен.
— Те са професионалисти, а ти не си — каза студено тя. — Ти си играеш на войник през почивните дни и служиш по две седмици всяка година, преструвайки се, че си все още във флота. Ти си цивилен шпионин, Боб, и твоето място не е на някой кораб. Та ти дори не можеш да плуваш! — Марта Толанд можеше да дава уроци по плуване дори на тюлените.
— Мога и още как! — възрази Толанд, макар да знаеше, че това е най-абсурдното нещо, за което се карат.
— Ами! Не съм те виждала да влизаш в басейн от пет години. О, по дяволите, Боб, ами ако нещо се случи с теб? Ти отиваш там, за да си играеш на проклетите военни игрички, и ме оставяш сама с децата. Какво да им кажа?
— Кажи им, че не съм избягал, че не съм се скрил, че… — Толанд отмести поглед встрани. Той не беше очаквал подобно нещо от Марта. Тя трябваше да го разбира. Само че сега по бузите й се стичаха сълзи, а устните й трепереха. Той пристъпи напред и я прегърна. — Слушай, мен ме изпращат на самолетоносач, нали? Това са най-големите, най-безопасните и най-добре защитените кораби, с които разполагаме. Около всеки самолетоносач има още дузина други кораби, които го пазят от лошите момчета, а на борда му има стотина самолета. Аз трябва да отида там, за да им помогна да разберат какво са намислили лошите момчета, за да може да ги държат на разстояние. Марти, това, което правя, е необходимо. Там имат нужда от мен. Адмиралът е поискал да му изпратят точно мен. Аз съм важен — поне така смятат някои хора. — Той й се усмихна нежно, за да прикрие лъжата си. Авионосците бяха най-добре защитените кораби във флотата по една съвсем проста причина — защото бяха цел номер едно за руснаците.
— Съжалявам. — Тя се отдръпна от него и отиде до прозореца. — Как са Дани и Ед?
— Много по-заети от мен. Подводницата на Дани е някъде на север… всъщност сега той се намира много по-близо до Съветите, отколкото ще бъда аз някога. Ед се подготвя за отплаване. Дали са му 1052 — ескортен кораб — и мисията му вероятно ще бъде да защищава конвои от подводници. И двамата са семейни. Ти поне имаше възможността да ме видиш, преди да замина.
Марта се обърна и се усмихна за пръв път, откакто той неочаквано беше влязъл.
— Пази се.
— Ще бъда адски внимателен, скъпа. — Но дали това щеше да има някакво значение?