— Неутрализирането на НАТО и осигуряването на достъп до по-големи икономически активи. Казвайте каквото ще казвате, другарю полковник — нареди Битнер.
— Другарю, победата на Варшавския договор в една такава война би довела до обединение на Германия. Длъжен съм да отбележа, че една обединена Германия, пък била тя и социалистическа обединена Германия, ще бъде третирана като стратегическа заплаха от страна на Съветския съюз. В крайна сметка, ние сме по-добри социалисти от тях, не е ли така? — Меллетин си пое дълбоко дъх, преди да продължи. Дали с изказването си нямаше да заложи живота си на карта? Дали това изобщо имаше значение? Някога фамилното му име е било Фон Меллетин, а комунизмът не беше успял да научи на непоколебима вярност към държавата професионалните войници, какъвто беше и той. — Другарю секретар, успехът на Съветския съюз в подобна операция ще остави Германия, и социалистическата и капиталистическата, неплодородна като повърхността на луната. Най-малко от десет до тридесет процента от населението ни ще бъде избито, земята ни ще бъде отровена, при това дори и без ответен химически удар от страна на Запада. Другарю, днес ние научихме, че американците са започнали да пренасят по въздуха самолетни химически бомби „Бигай“ за базата си в Рамщайн. Ако нашите „съюзници“ използват своите химически оръжия и НАТО отговори по същия начин, напълно е възможно цялата ни страна — цялата германска култура дори — да бъде унищожена завинаги. Според мен точно това е допълнителната политическа цел на руския план.
Лицето на Битнер не промени изражението си и посетителите му не можаха да забележат ужаса, който обземаше националния им водач. Срещата във Варшава, на която той беше присъствал предишната седмица, го беше обезпокоила, но едва сега Битнер виждаше причината за щедрите обещания на съветските политически водачи.
— Няма ли начин да защитим гражданското население? — попита той.
— Другарю секретар — въздъхна генералът. — Устойчивите агенти не е задължително да бъдат вдишвани. Освен по дихателните пътища, те могат да се пренасят и чрез допир до кожата. Който се докосне до атакувана повърхност, ще бъде заразен моментално. Дори ако наредим на хората да останат по домовете си, като затворят всички врати и прозорци, те пак ще бъдат заразени, защото блоковете и къщите не са херметизирани. А и хората трябва да се хранят. Работниците в някои основни отрасли на промишлеността трябва да работят. Медицинските работници, полицаите и вътрешната охрана, тоест някои от най-ценните ни кадри, ще бъдат изложени на смъртен риск. Аерозолните газове могат да бъдат разпръснати из цялата ни страна и на практика не могат да бъдат открити. Те ще отлагат невидим токсичен пласт върху поляни, дървета, огради, стени, камиони — почти навсякъде и по всичко. Дъждовете ще отнесат голяма част от този пласт, но проведените преди много години тестове показват, че някои от отровите ще се запазят в продължение на седмици, дори месеци. Само за началното обеззаразяване, с което да осигурим безопасен достъп на хората до пазарите, ще ни бъдат необходими хиляди дезинфекционни екипи. Полковник Меллетин е прав: ако руснаците използват химическите си оръжия, а след това американците отговорят по същия начин, ние ще бъдем големи късметлии, ако след шест месеца са оцелели половината от жителите на страната ни. В действителност е по-лесно да бъдат защитени гражданите от ядрени оръжия, отколкото от бойни отровни вещества, а и последствията от ядрения взрив са краткотрайни.
— Мили боже!
— Какво са казали? — почти изкрещя министърът на отбраната.
— Нашите приятели от братската социалистическа Германска демократична република ни информираха, че могат да се отнасят към използването на химически боеприпаси на тяхна територия само като към огромна национална заплаха. — Министърът на външните работи говореше студено. — Освен това, те ни предадоха копия на разузнавателни сводки, които ясно показват, че използването на такива оръжия ще послужи единствено за засилване решителността на НАТО и вероятно ще открие пътя към използването на други оръжия за масово унищожение.
— Но те са част от плана! — възрази министърът на отбраната.
— Другари — намеси се Сергетов. — Всички ние знаем, че използването на химическо оръжие ще има пагубен ефект върху цивилното население. Не смятате ли, че така ще провалим политическата си маскировка? Не твърдим ли, че нашият проблем е западногерманското правителство? Какво според вас ще си помислят хората, когато още в първия ден на войната хладнокръвно умъртвим хиляди цивилни? — „Още колко невинни хора ще трябва да избием?“, помисли си той.