Маккафърти поклати отрицателно глава. „Кога за последен път видя хората си да се успокояват от някакво си потапяне на двадесет фута по-голяма дълбочина?“ — запита се той мислено, след което отиде при хидролокатора. Вече беше забравил, че беше направил същото само четири минути по-рано.
— Какво правят нашите приятелчета, шефе?
— Патрулните лодки все още се чуват слабо, сър. Изглежда обикалят в кръг — пеленгите се променят отзад-напред и обратно. Няма промяна в ситуацията. Витлото на бумъра също не е променило оборотите си, сър, и тя все още се движи с петнадесет възела. При това не е особено тиха. Имам предвид, че все още получаваме много механични шумове. Ако се съди по звука, на борда й се извършва усилена поддръжка. Искате ли да чуете, капитане? — Операторът подаде чифт слушалки. По-голямата част от хидролокаторното сканиране се извършваше визуално — бордовите компютри преобразуваха акустичните сигнали и ги показваха на телевизионен дисплей, който приличаше на някаква аркадна игра. Но никакви машини не можеха да заменят човешкото ухо. Маккафърти си сложи слушалките.
Първото нещо, което чу, беше бръмченето на реакторните помпи на руската подводница. Те се използваха за изпомпването на вода от реакторното отделение в паровия генератор и работеха на средни обороти. След това капитанът се концентрира върху звуците от въртенето на витлата. Руската атомна подводница имаше две витла с по пет перки и той се опита да преброи оборотите по звука, който витлата издаваха при всяко пълно завъртане. Това не му се удаде и той още веднъж трябваше да приеме думите на оператора… дран!
— Какво беше това?
Главният оператор се обърна към друг старши оператор.
— Затръшнат люк?
Колегата му поклати замислено глава.
— По-вероятно е някой да е изпуснал инструмент. Но е близо, твърде близо.
Капитанът трябваше да се усмихне. Всички на борда се опитваха да се държат естествено и безгрижно и трябваше да се преструват толкова усилено. В действителност всички бяха напрегнати колкото Маккафърти, който искаше единствено да се махне от това плитко езеро, колкото се може по-бързо. Той, разбира се, не можеше да действа така, че да разтревожи екипажа си още повече; капитанът трябваше да владее положението по всяко време. „На какви шибани игрички си играем само! — каза си той. — Какво изобщо правим тук? Какво става с този луд свят? Не искам да се бия в някаква шибана война!“
Той се облегна на рамката на вратата. Контролната зала се намираше само на няколко метра от каютата му и на него му се прииска да отиде в нея и да полегне за малко, да си поеме дълбоко дъх, може би дори да отиде до умивалника и да се наплиска с малко студена вода… но тогава може би щеше случайно да погледне в огледалото. Той знаеше, че не може да направи това. Командването на подводница беше една от малкото богоподобни длъжности, останали в света, и понякога изискваше от командира да се държи почти като господ. Така беше и сега. „Трябва да играещ играта, Дани“ — каза си той. Капитанът извади носна кърпичка от задния си джоб и потърка носа си с нея. Докато очите му пробягваха по дисплеите на хидролокатора, лицето му остана безизразно, почти отегчено. Спокойният капитан…
Маккафърти се върна в командния център, мислейки си, че беше прекарал достатъчно време в повдигане духа на хидроакустиците, без да ги притиска твърде много. Деликатен баланс. Той се огледа безгрижно наоколо. Стаята беше препълнена като ирландски бар в деня на свети Патрик. Лицата на хората му, външно спокойни, бяха потни, въпреки че климатичната инсталация работеше. Планеристите се бяха концентрирали върху инструментите си и насочваха подводницата надолу с помощта на електронен дисплей. Зад тях стоеше водолазният офицер на „Чикаго“, който беше и най-старшият по чин старшина.
По средата на командната зала се намираха двата бойни перископа, които в момента бяха прибрани, а до тях един старшина стоеше в постоянна готовност да ги вдигне. Старпомът кръстосваше тясното пространство, поглеждайки към картата на всеки двадесетина секунди. Маккафърти не видя причина за безпокойство. Всички бяха напрегнати, но си вършеха добре работата.
— Като се имат предвид обстоятелствата — каза Маккафърти така, че да го чуят всички, — нещата се нареждат много добре. Метеорологичните условия на повърхността ще попречат на руснаците да ни засекат.
— Хидролокатор до командира.